Засыпает
всё вокруг,
поубавив
мало-
мальски
дел: тропинка, луг,
лодка
у причала…
И
тревожусь я: А вдруг,
ждать
она устала?
Ах,
случайная в ночи,
торопись,
телега!
Ни
ржаного из печи
хлеба,
ни ночлега,
ничего
не надо мне,
если
до рассвета
нету
в маленьком окне
маленького
света.