[ Резюме: Това е поетична сбирка от 101 нонсенс-миниатюри с по пет реда и римуване през ред (или рима в края на редовете: ABABA), които аз естествено нарекох презредки, но които освен това са и акростихове и всичките с един и същ вертикален текст КУРВИ (което е в мн. ч. тъй като те са 101 такива). Изхождайки от тази не съвсем прилична дума тук е редно да се очакват някои цинични моменти, но не и вулгарни (ако можете да направите разликата), или, най-общо казано, за жените и мъжете, за секса, за живота, ето такива обикновени неща (тук избягвам да навлизам в дълбоки философствания), и отново без никакъв план, а просто според времето, или какво съм ял, или друг случаен фактор. Вида на римата, обаче, доведе до доста повествователно звучене, което и ги отличава от предишните две книжки от серията (ЕГАТИ и ОБАЧЕ), но така те вече стават съвсем прилична терца. Все пак, ако търсите някаква лирика, то тук няма да я намерите, това са леко философски и цинични нонсенси, на една жизнерадостна тема, курварлъка. Приятно четиво за всеки пълнолетен. ]
[ Идея за илюстрация на корицата: Е, този въпрос ме затрудни малко, но мисля, че се справих добре. Моето предложение е да бъде изобразена една каменна (т.е. железобетонна) статуя на седнала гола жена, нещо като арабския сфинкс, или пък Статуята на Свободата в САЩ, в поза лотос и с ръце опрени на коленете, с добре развити гърди, и като обект за покоряване от различни мъже (макар и не само), поради което ще я опасват разни въжени стълби, ще висят алпийски въжета, но ще има и спираловидни стълби и отвън и отвътре, с цел да се възкачи човек до главата ù където отгоре ще има малко кафене; мащаба ù прецених да е към 25 : 1, което ще рече с височина около 20-25 метра (6-7 етажа). За повече подробности вижте Послесловието. И това е като картинка в средата на корицата, отгоре е заглавието и автора, а отдолу е издателството. ]
Skipped till here, this is the Last Quarter.
* * *
К_арйерата’й за десет-двайст процента,
У_бягва тя на болшинството хора.
Р_оден ли си да носиш ти ... плацента,
В_ замяна на размахване на чвора,
И_змества на живота ти акцента!
* * *
’К_о питате ме мен, ил’ Бога наш:
У_гаждайте на пола си, о люде!
Р_азумно ли’й картоф да’й алабаш,
В_ол — жаба, камък — локва; эт’ что будет?
И_ затова жената нè е маж!
* * *
К_оет’ се, ала, честичко изпуща:
У_ женската’й комплексността умела.
Р_едува тя кат’ чифтове обуща
В_ душата си три личностни модела!
И_ те се борят, хващат се за гуш’та!
* * *
К_урвенцето се най-напреде пръква,
У_гаждащо на мъжкия напор;
Р_еванша после майката отмъква,
В_ която всеки впива своя взор;
И_ с мъдрата старица се замръква!
* * *
К_адърна е жената и за трите!
У_ляга с времето, но се повръща,
Р_аздава себе си според вълните
В_ които плува, мъж, деца прегръща,
И_ в туй с мъжа не мож’ да я сравните!
* * *
К_роежът на мъжа е доста прост.
У_ него няма моженета разни.
Р_ационалността му’й само лост,
В_ живота своята среда да ... дразни,
И_ да препуска във рискован крос.
* * *
’К_о сме безстрастни, то мъжет’ са много,
У_вличат и живота настрани.
Р_азумна популация е лозунг,
В_ъв койт’ решаващи са сал жени.
И_ що са ни мъже тогаз, ей Богу?
* * *
К_оето може нявга и да стане,
У_стискат ли жените ... на вибратор.
Р_ушете ги, колеги, непрестанно!
В_ известен смисъл те са узурпатор,
И_ ни отнемат нашето е_ане [-нтусиазир-?]!
* * *
К_акт’ и да е, дорде това се случи,
У_вàж’вайте нещастните комшийки
Р_евящи някой да им го забучи;
В_ършете своя дълг и със лезбийки,
И_ без съмненье: Бог ще туй научи!
* * *
’К_о грозни са кат’ истински кошмар ...
У_вийте им тогаз лицето в нещо —
Р_ъкойка дрешки —, щот’ за тях е цяр
В_еднъж бар’ мъж да ги изчука вещо;
И_звъртането ви’й за тях шамар.
* * *
К_ат`о си спомня, чукал съм “годзили”,
У_мишлено, един вид да се пробвам,
Р_азвихрял съм се малко пряко сили,
В_ъзпитано по цицка съм си зобвал,
И_ пак със нещичко били са мили.
* * *
К_яр в секса има, ако със вниманье
У_дòстоиш по-грозничкото, щот’
Р_азбира тя, че прайш благодеянье,
В_еликодушно гледа да ти’й гот,
И_ сладко получава се __анье [възст-?].
* * *
К_расивото се често възгордява,
У_давя в равнодушье твойта страст,
Р_едовно, щом ти клюмне, се задява,
В_горчава всеки изблик на екстаз,
И_ ти финансите съвсем влошава.
* * *
К_ритерият за любеща жена
У_ мен се приравнява към ... минета.
Р_асте стъпално нейната цена,
В_ угода ний на “патката” си клета
И_зискваме туй в всички времена.
* * *
К_ат’ правило едва една на десет
У_ нас е склонна да ни угоди.
Р_угай ги, ил’ ходи все с нос увесен,
В_се тая, можеш в чужди сал води
И_скомото да имаш, ала нейсе!
* * *
К_оет’ е вярно: има камасутра
У_вереност вселяваща във нас,
Р_уши шаблона като ... удар в мутра,
В_ещае радости нам всеки час;
И_зисква само просветени чут’ри!
* * *
’К_о бяха мацките, и вси пичаги,
У_чен’любиви като ... Архимед,
Р_едувайки със секс уроци благи,
В_ живота всичко щеш’ да’й само мед
И_ масло, ала ний сме ... школо-фаги!
* * *
К_опнежът съкровен на обществото
У_лтимативно свежда се до леност.
Р_азбирам го, защот’ и аз м__ото [-етр-]
В_есь день бих чесал, ’ко ми’й позволено.
И_зобщо: наш’ят кеф е нашто мото.
* * *
К_еф да, но що да-н’ проявим старанье,
У_силия, та с нещичко и ний
Р_ед в цял’то да внесеме мирозданье,
В_едно с туй в нас любов да разповийм,
И_ да дарим съседа със вниманье?
* * *
К_оет’ и правя аз, но със жените,
У_служвам им с “мехлема” си всегда.
Р_еликвата за мен са ... слабините,
В_ захлас го втривам всеки път там, да;
И_ да ми дават им не ща парите.
* * *
’К_о всеки’й към съседа си добър,
У_верен съм, ще заживеем в рая.
Р_ъг-брък, чук-чук, бър-бър, чук-чук, бър-бър.
В_ живота всеки тъй да си играе,
И_ да “общува” с всеки, без кахър!
* * *
К_урвенцата, затуй, са слабостта ми.
У_вличам се по тях аз всеки път.
Р_аботя млади мацки, зрели дами,
В_оистину, все туй ми е в умът.
И_збягвам сал утроби като ями.
* * *
’К_вот’ щете казвайте, но женск’та плът
У_годно на мъжа е Бог направил.
Р_ефлексите ни няма да умрат,
В_ършей мъжът, щот’ за такъв се’й глàвил,
И_ щот’ жената ще да я __ат [ков-?]!
* * *
К_урваринът е пич велик, велик, велик!
У_милкват се женичките край него.
Р_азшета ли се нейде неговият “крик”
В_ уплаха са съпруз’те вредом: “Де го?”.
И_ го възпява като мен велик епик.
* * *
К_анонизирам с туй накрай адета
У_ хора и животни за сношенье.
Р_азбира се: make love not war is better!
В_елики Боже, туй е предложенье
И_зискващо консенснусна ... планета!
* * *
К_оет’ направил се прощавам с вас.
У_х, ама се озорих доста яко.
Р_азвличах се донейде, смях се с глас,
В_аятелствах, ала, да-н’ каже някой:
И_зкукуригал, догорял кат’ фас.
[точно 101 КУРВИ, презредки]
…
К Р А Й на книгата