101 Миронета (нова поетична форма, по-хубава от сонета) — Last Quarter

     [ Резюме: Това е поетична стихосбирка от 101 (+ някои Приложения) стихове от нов, измислен от мен вид, които приличат доста на сонетите, но са като че ли по-мелодични и лирични от тях, и които аз нарекох на себе си, Миронети. Темите са всякакви, което ще рече че те са за живота, за всичко сътворено, в моя май традиционен философски, но и весел, хумористичен стил. Приложенията са свързани с едно развитие на този вид стихове, и с примери на руски и английски. ]


     [ Идея за илюстрация на корицата: Ами, откровено казано не знам. Това са стихове за всичко и всяка илюстрация би била частична. Може би най-простото е да се публикува на корицата 0-ия миронет, евентуално на нещо като развиващо се руло, понеже той тъкмо за това е и написан, да даде представа за вида на стиховете. ]

---

     0. Встъпление
     1. За мъжа
     2. За жената
     3. За децата
     4. За флората
     5. За фауната
     6. За Земята
     7. За любовта
     8. За красотата
     9. За вечността
     10. За мъдростта
     11. Приложение І (развитие на формата на стиха)
     12. Приложение ІІ (примеры на русском языке)
     13. Appendix ІІІ (examples in English)

---

     Skipped till here, this is the Last Quarter. It is even 32 % with the Appendixes.



               № 81

     Да хвърлим поглед и на вечността,
     която неизменната е цел
     на всеки, и със туй май сме прицел
     на божии усмивки под мустак.

     Защото даже мъртвото, скалата,
     не може чак пък вечно да изтрае,
     не щото Господ с нази си играе,
     а щото се развива, те това е;
     то част е от процес, във същината.

     Процесът е във времето движенье,
     не може той да влезе във трезор,
     натюрморт никога не е чак морт,
     подвластно’й всичкото на разложенье!


               № 82

     Светът живее, “пантата се рее*”,
     това е даденост примордиална**,
     Вселената’й утроба вагинална
     с мащаб такъв, че наш’ят ум немее!

     Движението е това що’й вечно,
     покоят е условен, сал за миг,
     по-скоро той е наша хитрост, трик,
     дор’ някой птичка каже чик-чирик,
     и времето’й река, един вид течност.

     Затуй са граматичните падежи***
     възникнали във древните езици,
     та мъдрите на свойте ученици
     уроци да дадат, да-н’ са невежи!

     Заб.: 1 – естествено че тук имам предвид древно-гръцкия лозунг “Panta rei (panta kineitai)”, или “Всичко тече (всичко се изменя)”. 2 – съвсем първична, първа в наредбата. 3 – въпросът с падежите е много важен момент, и аз имам чувството, че освен мен надали някой друг (особено в език без падежи) се е замислял защо, аджеба, те са били нужни, и най-вече: защо трябва да се прави разлика между движение и покой, защо са всичките тези преходни и непреходни глаголи, които изискват пряко или непряко допълнение? Обаче те съществуват, и този с прякото допълнение и движението е по-напред в реда им, и е по-лесен, това е винителния (акузатива), докато покоя е със трудния дателен падеж в немския, или последния, предложен, в руския; това идва да каже, че движението е по-лесното и честото, а покоя е по-скоро принуден от някакви обстоятелства. Опитайте се да вникнете в това, защото то е въпрос на мироглед, на философия, на диалектическо виждане.


               № 83

     Но мъртвото не чувства и не мисли,
     сал висшите животни могат туй,
     и някой ’ко успее да ги чуй
     не са копнеж по вечността отпис’ли.

     Да са те вечно с пълничък тумбак,
     под стряха, в топлинка, далеч от хищник,
     да са с пера, рога, осанка, пищни,
     и силни, бързи, кат’ самия Кришна,
     и всеки ден така, и пак, и пак!

     Но вечният живот смъртта отрича,
     до скука води, няма измененье,
     ни минало, ни бъдно поколенье —
     ’ми туй сал неприятности навлича!


               № 84

     Така че, за да има интерес,
     възход е нужен, след това упадък,
     дорде не стане живото отпадък,
     не смаже почвата — един вид грес!

     И бог необходимост се зове,
     той прави туй, което се изисква,
     самò Творението го притиска,
     на всекиго да предвещай смърт близка,
     и туй е ясно, както две и две!

     Изобщо, вечността с безкрайността
     потребни са във философски план,
     а инак вижда се като на длан,
     че да ги има нямат те честта!


               № 85

     Безкрайността е символа за бога,
     поне във математиката’й тъй,
     щот’ тя не е като числата — въй! —,
     събрана с всичко пак прай толкоз много!

     Но две безкрайности не ще извадим*
     защот’ това е нещо несравнимо,
     имменсно**, а че и необозримо,
     плюс дет’ без бог да сме’й недопустимо —
     ’ко няма бог, сами ще го принадим!

     Инфинитезималните и те
     без божата идея са пердути —
     защот’ по-мънички не са и чути*** —,
     тъй бог отвред в очите ни боде!

     Заб.: 1 – Безкрайност събрана или умножена с всичко, и с друга безкрайност, прави пак толкова, но да изваждаме, както и да делим безкрайности не можем, това са неопределени форми в математиката; по друг начин казано при нея липсва основното свойство на числата, релацията наредба, или ние на знаем за нея практически нищо, досущ както и за един идейно правилен, не дорисуван от някоя религия, бог. 2 – immense е огромен, но няма проблеми да си мислите, че това е нещо дето не може да се сложи в никоя мензура. 3 – Infinitesimal, като вариация на minimal но безкрайно толкова малко, се превежда на български като безкрайно малък, и това е такова число, което е по-малко от всяко друго число, което и да си измислим. И бога като идея изобщо не противоречи на науките, противоречат разкрасяванията на всяка конкретна религия, без които, естествено, може, а и той е необходим почти навсякъде, така че е съвсем вярно твърдението, че: ако бог не съществува, то той трябва да бъде измислен, което, според мен, е блестящо потвърждение на вярата на атеистите!


               № 86

     Безкрайността за нас е абсолют!
     Заменяме я с “много”, няма как —
     какт’ би направил и един ... макак —,
     с коет’ на точността се бие шут.

     Да вземеме за пример тук Ахила*,
     ’га с костенурката се състезава:
     сто метра преднина той щедро дава,
     но винаги по нещичко остава —
     позор за нашата мисловна сила!

     Щот’ живото, то винаги е крайно
     (и мъртвото, галактика дори,
     но тя не мисли, що да я корим?),
     и всичко зад тоз’ край е веч’ потайно.

     Заб.: Хм, тъй като не знам докъде се простира ... моронията на днешните читатели то да кажа с две думи за какво става дума. Ами това е известен парадокс, май на Зенон, че и Ахил ако вземе да се състезава с една нищо и никаква костенурка, и я пусне 100 метра пред него, то после той никога не може да я стигне, защото докато тя измине 1 метър, той ще измине 100, после 1 см, той 100, но тя винаги ще е преди него! Днес това се обяснява с неправилен граничен преход в математиката, при работа с безкрайността и индукцията, но това е обяснено точно едва преди 2-3 века, а преди просто сме оставали с отворени уста, защото, разбира се, ние сме крайни, и трябва бая да се учим как да работим с безкрайността, и пак се объркваме.


               № 87

     Но щом не можем да се движим все напред,
     и все в една посока, то тогава
     се свива всичко в кръг, коет’ ни дава
     възможност за почти реален мироглед!

     Тъй цикъла спестява ни проблеми,
     и всичко се върти кат’ на арена,
     не е с туй вечността баш победена,
     ала е на намотки* разделена,
     безкрай отрязъци, но неголеми!

     Намотките са нови поколенья,
     те крайни са, но плуват към безкрая;
     тъй хем си Господ с всички нас играе,
     хем имаме си ние въжделенья!

     Заб.: Тук имам предвид представата за развитието като соленоид, или като охлюв, където и двете неща са helix на английски.


               № 88

     Това’й което Господа-Природа
     направил е със първите растенья:
     накарал ги’й да дават поколенья;
     те от тогаз е семето на мода.

     А то е просто сбита информацья
     как организма да се възроди,
     уж същ, но не съвсем като преди;
     тъй с копия Земята се плоди,
     коит’ на времето по друма крачат.

     Тоз’ прост трик е единствения начин
     живота в вечността да продължава,
     щафетата напред да се предава —
     един вид, през смъртта да се прекрачи!


               № 89

     Но щом навреде цикъла цари,
     то що тогава е самата вечност —
     освен че е обратна на конечност —,
     дали и тя не ще се ... състари?!

     Защот’ откакто е Биг Бенга минал
     Вселената се вечно разширява,
     тъй времето за път се удължава*,
     и тя старее, пулса залинява,
     дорде по експонента се спомине!

     Или със някой непредвиден трик
     не почне да се свива тя обратно,
     дор след еони време необятно
     не стане точка, вечността пък миг!

     Заб.: Имам предвид, че ако вземем за мярка разстоянието между две звезди, и ако то се увеличава, но скоростта на светлината остава една и съща, то за изминаване на същия път ще трябва повече време, т.е. като че ли процесите във Вселената се забавят, и тя, един вид, старее, все по-бавно реагира, и ако няма противодействие то това ще става постепенно, по експонента. Обаче е нормално да очакваме някога тя да започне и да се свива, и какво ще стане тогава дори и Бог не знае, защото не може да се обърне причината и следствието, но всичко ще протича все по-бързо и по-бързо, и след като се свие отново в точка, то цялото развитие през този цикъл ще е за нищо. Така че толкова далеч във времето положително ще има загадки, но Вселена като еднократен акт, както е според християнството, е абсолютна глупост от логична гледна точка, това са приказки за невръстни дечица.


               № 90

     Но туй космологични са въпроси,
     на тях да повлияйм не можем ние,
     и отговора им от нас се крие,
     така че няма що чак да се кòсим.

     То ясно’й че живеем за момента,
     но да забравим вечността не бива,
     къдет’ следа от нази се извива
     и пред потомството ни се разкрива,
     така че пътят наш не е баш мента!

     Душите ни, един вид, са цветенца,
     които сеят семенца след тях,
     чрез тях да кажат: хора, аз тук бях,
     вдъхнете и от моята есенц’я!

---

               № 91

     Настана време и за мъдростта,
     и тъй кат’ аз се мисля за мъдрец,
     да просветя и всеки мой четец,
     за туй какво’й ядрото ù, костта.

     Накратко, туй е главно равновесье
     на жизнените цели със средата,
     как плавно да се носиш по водата,
     когат’ не стигаш дъното с краката,
     и даже да си тананикаш весел.

     Мъдреца е от мъничко доволен,
     за суетите земни не ламти,
     светлик безспир в душата му пламти,
     що грей и осветява пътя волен.


               № 92

     Но мъдростта е крайното стъпало,
     в началото са разум, интелект,
     които правят пътя наш по-лек
     и по-приятен, гледано кат’ цяло.

     Та интелекта връзки търси скрити,
     коит’ са вътре-in на тялото-“теле”*,
     и дет’ го карат да работи тъй добре,
     а не кат’ смес от разни части във меле;
     за двайс’т пет века цял куп са открити.

     Докато разумът, той резонира**,
     или пък реже кат’ с бръснач, ил’ щрака,
     на всяко нещо търси свойта цака***;
     и скрит в главица умна не умира.

     Заб.: 1 – imtellectus = in + telum, като в латинския последното значи копие, инструмент, а в гръцкия telos е тяло, решение, и др., но спомнете си и френската taille-талия (като нещо изрязано), или турската тел (като 1-мерно тяло), телефона, и прочее, така че аз не измислям, интелекта се състои в откриване на връзките в нещата и явленията, но тези неща съм ги обяснявал другаде. 2 – резона, reason на английски, raison на френски, разум при нас, хем резонира, отзвучава нещо от вън, хем реже като бръснач, или цъка, тика, щрака, и тям подобни. 3 – тук под цака имам предвид някаква заучена процедура, примерно като делението, понеже латинското ratio значи сумата неща: деление, връзка, отношение, и други, но това ще го развия и в следващия миронет.


               № 93

     Под ъгъл друг това е “раци`ото”*,
     коет’ е връзка, някакво сношение,
     преплитане на мисли във движение
     за нещо често скрито от окото.

     При туй понякога се вдига шум,
     като при удари със чук, топор,
     например: думать, denken, think**, във спор
     при койт’ страните често виждат зор,
     коет’ не е така при тих’ят ум.

     Умът е сричката свещена “ом”***,
     във смисъл: ах, нима, виж ти — апел
     към всеки, своя жизнен път поел,
     да възхвали за миг тоз’ земен дом!

     Заб.: 1 – ratio е всякаква възможно връзка, включително и сексуална, и тук сигурно се има предвид, че единия е отгоре (и командува), а другия е отдолу (и търпи), понеже това значи и деление, и затова се пише и дробната черта, така че могат да се преплитат както мисли, така и крака. 2 – мисля, на руски, немски, и английски, и това думкане е бая озадачаващо, ако го свържем с ума, но явно тук се проявяват някои аспекти от щракането, чактисването, резонанса. 3 – ом е първата свещена сричка в санскрита, и тя, действително, е повик за замисляне, ахване, преклонение, и прочее, но аз лично никъде не съм прочел че ума идва от свещеното ом, аз просто считам че това е очевидно.


               № 94

     Но съществува знанието още,
     къдет’ се често цъка със език,
     защот’ то блясва кат’ искра за миг,
     изсечена с замах със кремък нощем.

     Това е правилото общо тук,
     което при славяните’й на знъ-,
     при гърци и латинци е на гнъ-*,
     при англичаните дори на кнъ-**,
     ала прещраква нещо, прави “пук”.

     Докат’ при немците, там то сияе,
     издига се високо сякаш, въз,
     там `е на вис-, вайс-, вус-***, кат’ че ли фъсс
     се чува — от искрите, то се знае!

     Заб.: 1 - смешно или не, но трябва да е така, защото при нас е знание, знать, и други, но в латинския е cognition, гносеология, агностицизъм, и прочее. 2 - за англичаните пък е knowledge, и “к”-то дори не се чува (както в ноухау).3 - така е, там то е по-скоро нещо бяло, но и сияйно, и корените му са в санскрита; примерно зная е wissen, wusste, gewusst, но в І-во лице е weiß, което значи бял.


               № 95

     Умът човешки е кат’ огледало
     в което призраци сноват, виденья,
     те на света отвън са отраженья,
     по тях човек се учи йощ от малък.

     Туй зеркало’й на итал’янски specchio*,
     и всички отражения са ... спектри!
     Те проявяват, сигурно, дефекти,
     но и формират действия, ефекти;
     тъй мисли, чрез сравнения, човекйо.

     Оттук идеята за spirit-дух
     на всяко нещо от света immense**,
     познавани чрез Sinn, или пък sense***,
     коит’ човек кат’ няма е кат’ глух.

     Заб.: 1 – огледалото (‘спеккйо’) и отражението-спектър действително стоят в главите на всички западняци (сега в италианския spettro е спектър, но те просто обичат да изпускат по някоя съгласна като първолачета), а пък руското зеркало все трябва някога да сте го чували, то, естествено, идва от зрението, което е и немско, sehen. 2 – огромен, вече го споменах. 3 – Sinn (‘зин’) в немския е смисъл, значение, докато sense е чувство, усещане, а аз бих добавил и руския зуд, като сърбеж, безпокойство (най-често сексуално), което са различни думи, но фонетично навсякъде се чува все същото звънене като символ на мисленето.


               № 96

     Днес хората да мислят уж се учат,
     запомнят факти, дълги процедури,
     измерват всичко със числа със нули*,
     но гледат главно диплом да получат.

     Ала се учи туй, коет’ ... се знае —
     ’ми то е очевидно, ш’каже някой —,
     и отражението от туй пряко’й,
     защот’ това да знае иска всякой,
     коет’ е скрито, да го отгадае!**

     Но знанието, то се имплицира***,
     от старо, ново мож’ да се получи,
     ала на туй баш никой ни не учи;
     тъй гениалността се изолира!

     Заб.: 1 – числа със нули ще рече десетични, позиционни числа, понеже в римските цифри няма знак за нулата, а тя и не е съществувала в стария гръцки; това е много съществен принос на древните индуси, дошъл до нас чрез арабите. 2 – тук не мога, за пореден път, да не цитирам брилянтната сентенция на Оскар Дивако, искам да кажа Wilde, че това, което трябва да се научи, не може да се научи, а това което може да се научи, то и не си струва да се учи! 3 – импликацията е следствие, if - then клауза, причинно-следствена връзка, без която просто няма познание, но точните правила за получаване на нови знания са практически винаги (до голяма степен и поради техния вероятностен характер) скрити от нас, те са достъпни само за някои гениални умове и то в определени моменти, далеч не винаги когато те искат.


               № 97

     Човекът, звяра, иска да лудува,
     да действа, да твори, да разрушава,
     тъй той в живота своя път проправя,
     но често зарад’ туй и не добрува!

     Обаче сал човек е без задръжки,
     той забавлява се с ... диверсии*,
     във всичко стига да перверзии,
     убива по причини верски и
     се кефи след туй, че държал се’й мъжки!

     Така той толкоз силно опосредства
     целта да е щастлив, че я ... забравя,
     безспир в ненужен се разкош заравя,
     но въпреки това душевно бедства!

     Заб.: И този въпрос някъде съм го разглеждал, че човек се забавлява, или развлича, както казва нашата дума (отклонява от правия път), чрез опасни и рисковани неща, понеже е повече от ясно, че западното дивертименто е близнак на диверсията, която е нахлуване в чужда територия. Докато едно животно никога не се забавлява с нещо, което е далеч от преките му нужди, то не си измисля потребности.


               № 98

     Човекът е неоправдано горд
     и се нуждай от ... унижения,
     да може в цял ред положения
     да е в средата, не на някой борд!*

     Ала е горд, за да не е с комплекси
     за малоценност**, вместо съвършенство,
     защот’ е още в своето младенство
     кат’ вид, тъй че не може във блаженство
     да съществува, с мъдростни рефлекси!

     Той, няма спор, надежди бъдни дава,
     ала е пуснат, някак-си, предсрочно,
     и е държанието му порочно,
     а майката-природа не прощава!

     Заб.: 1 – всяка една религия има практически неприкритата цел да унижава вярващите, защото по този начин се опитва някак да ги насочи към едно средно поведение по отношение на другите, иначе те, подтиквани от неоправдани (или небалансирани) инстинкти се стремят да унижат другите, но това не остава ненаказано, връща им се някога многократно; т.е. един от парадоксите на човека е, че той трябва да бъде унижаван за да се научи да се държи като човек, или че унижението е част от възпитанието-дресировка, досущ както при животните (но те не разбират човешка реч, а той разбира, само че не ù обръща внимание, тя е слабо въздействие за него). 2 – хм, и гордостта е нужна за да не изпадат хората в комплекс за малоценност, и затова тя е толкова по-голяма, човек е с толкова по-неоправдано самочувствие, колкото е по-глупав и има по-малко основания да се гордее със себе си (примерно малките деца) — точно според руската поговорка: чем уже лоб (с тясно чело е), тем шире самомнение!


               № 99

     Това, което мъдростта не е,
     е бързината, трепета ненужен;
     не млад зелен, мъдреца е отружен,
     замислен, клюмнал, като плод презрел.

     За мъдростта се иска жизнен опит,
     със склонност към бездейно съзерцанье,
     със станало интуитивно знанье,
     с потентност напоена с нежеланье,
     и с усет към възможни катастрофи!

     Това е чувство за това що може
     да се променя, и кое не бива*,
     тъй че човека плавно да се слива
     със обкръжението дет’ е сложен.

     Заб.: Тук перефразирам древната, май че санскритска молитва: Боже, дай ми твърдост да понеса това, което не мога да променя, сили да променя това, което мога, и мъдрост, да отлича едното от другото!


               № 100

     А фонетично тук са medi-, meta-,
     и медитацията, modus, moody,
     и немско müde, мудный — ха, ха —, ... муды** (!),
     защот’ на тоз’ свят всеки си’й с късмета!

     Понеже туй е то да медитираш:
     да виснеш във пространството кат м#ди,
     да виждаш що било е и ще бъде,
     да чувстваш как светът прай с тебе “гъди”,
     и глъбините мирски да съзираш!

     Така че може би във древността
     мъжът затуй се’й считал толкоз важещ,
     защото члена’й лоста будоражещ**,
     а в топките се крие мъдростта!

     Заб.: 1 – тук може да не ми вярвате, но думите го показват, понеже müde значи уморен, moody е замислен и то се извежда от modus, което е начин на живот, но е и свързано с умереността; после мудността е общо-славянска и там е и руското медлить, със стари мудити, замоудити, където моудо /муды /мъди съвсем точно пасват, а и в латинския madeo значи мокря, в старо-гръцкия madea било вагина, че и в санскрита madati било пиян (т.е. намокрен), и, естествено, когато нещо е мокро то клюма, провисва, забавя се един вид. 2 – будоражещ е възбуждащ по руски, и аз искам да кажа, че навярно още древните хора са почитали члена-лингам за действения лост, от който, обаче, си патим, докато всичко се определя от модерацията, т.е. бавността и обмислеността, които пък се обуславят от м#дете, така че нищо чудно те да са били почитани като символ на мъдростта, believe me or not.

---

               № 101 (миронетон)

     Дотука бяха, liebe meine Leser,
     сто плюс един лирични миронета,
     но тъй кат’ вече хвана ме съклета,
     миронетон си пиша аз за pleasure.

     Той е със ред отгоре над сонета,
     достатъчно да хване берекета
     на автор със таквоз’ въображенье,
     че някой да го стигне’й постиженье
     достойно за всеобщо преклоненье,
     и даже автора на тази форма
     би го прегърнал пылко и задорно.

     Би я прегърнал с порив и ефект,
     ако е авторка от женски пол,
     щот’ литва Мирски, га че ли’й сокол,
     съзре ли мацка, няма в туй дефект.


               № 102 (миронетон)

     От устрема на времето увлечен
     стреми се всеки да е паралия,
     обаче аз съвсем не съм от тия,
     за мен сал разума копнеж е вечен.

     Защот’ парàта бързичко се пръска
     (като зрънца пред някой гладна гъска),
     и ставаш тъй работно ти добиче,
     за друг, кой с твоя тежък труд се кичи,
     но те цени комай кат’ ... въшки пичи,
     със правото на свой ред на пазара
     със други да си правиш ти гаргара!

     Парата средство е за униженье,
     докат’ умът, той никога не гасне,
     ала народа лъжи се със басни,
     и ... лижи дирници със наслажденье!


               № 103 (миронетон)

     Та думата ми е сега за секса,
     що Дядо Господ дал е на света,
     тъй как се хвърля на бедняк петак —
     кат’ светъл лъч на мъките в комплекса!

     Но всичко туй е кат’ върха на айсберг,
     а през останалото време трайкаш,
     хабиш се цял ден с риск за свойта кожа,
     на койт’ си неминуемо подложен,
     тъй че един миг после сал да можеш
     във кефското блаженство да се цопнеш —
     кат’ че ли топъл хляб в медец си топнеш!

     Но туй е секса, в напречен разрез —
     щастлива капка в океан от мъки —,
     обаче виждаш, че живота бъка,
     тъй че сексувай, не бъди сербез!

---

               № 104 (миронет)

     Послушайте госпожи, господа,
     а новый стих представить собираюсь,
     который лучше, хоть я не ручаюсь,
     сонета в некотором смысле, да.

     Здесь рифма на манере итальянцев,
     в концах куплета, дальше в середине
     рифмуется, да вот при той картине
     триплируем в центральной же строфине,
     выбрасывая так ... протуберанцев!

     Но по бокам строфы четырёхстрочны
     как сдвоенный, опять же, бутерброд;
     я думаю эт’ привлечёт народ,
     и авторов, те мной уполномоч’ны.


               № 105 (миронет)

     Представьте только если-б’ у мужчины
     не “палка” была снизу, а ... “лохань”;
     и баба “пестику” велела-б’ “встань”
     и превратись в сосущую дубину!

     А эт’ возможно, ибо так растенья
     и размножаются же испокон веков,
     мы слышали-б’ опять досадный секса зов,
     да вот у бабы был-б’ тогда мужской норов,
     толочь в мужской же ступе до забвенья!

     Тогда бы бабы лезли под мужской подол,
     а мужики жеманились-б’ стыдливо;
     то было-б’ бабье царство, вот на диво,
     да явно Бог отвёрг эт’ способ, вот в чём соль!


               № 106 (миронет)

     Мне больно ибо демокр`ати`я
     обман сплошной, очковтирательство,
     над разумом эт’ издевательство,
     эт’ бред собачий, галиматия!

     Ведь выбор снизу, он некомпетентный,
     да и не применяется нигде —
     ни в армии, ни в бизнесе, в селе
     ил’ в городе, он только элемент,
     взамен костей, но есть в нём риск латентный!

     Однако, коль людишки так уж глупы,
     то пусть они пеняют на себя;
     добавлю лишь, ус левый* теребя,
     что ум всем, всё равно, ни дать, ни купить!

     Зам.: Это важно, ибо подчёркивает мою левую политическую ориентацию.


               № 107 (миронетон)

     Полны сны наши всяческих кошмаров,
     видений бурных сексуальной страсти,
     те жмут из “тюбиков” подчас чуть “пасты”,
     и спать мешают нам как рой комаров.

     Однако это нас и забавляет,
     природе скотской нашей потакает,
     и освежёнными мы просыпаемся,
     в бурлящую вокруг жизнь окунаемся,
     и с каждым днём быстрее приближаемся
     в финалу уготованной нам жизни, эх,
     так и не поняв для чего жил человек!

     Во время сна взлетает дух наш выше,
     дорогу нашу в мыслях лишь мостит;
     так вьёмся мы по временной оси,
     и vita*-жизнь витиевато дышит!

     Зам.: Здесь я хотел подчеркнуть циклическое движение всего живого, что зафиксировано в латинском языке (а за его спиной стоит и санскрит), потому что там la vita это жизнь (и ещё куча вещей), а il vite это лоза, и она вьётся как винт, ввинчивается вверх и, в переносном смысле, в будущее! Это понимание люди в древности впитывали с молоком матери, и они старались индивидуально и в социальном плане подниматься вверх, в то время как в современном потребительском обществе люди двигаются (даже нет надобности ввинчиваться, достаточно не противится течению) только в сторону дна пресыщенности и морального разложения. Но это из “другой оперы” так что я не буду разглагольствовать здесь по этому вопросу.

---

               № 108 (Myronet)

     The nice thing in the life’s the very life,
     Not that it’s bad or good but that it is;
     It might be just a whimsical caprice
     Of Nature-God but it’s profoºund, ripe.

     This means to move and clime to reach high lands,
     And sattºle theºre ruling ov’r the others,
     What means to try to play God himself rather,
     And leave posterity as mother, father,
     But the important thing’s this striving trend!

     Of course not all reach highs, some few of them,
     But all try giving all what they possess,
     And losses are not counted, just success,
     And there’s always place for sheeps and rams.


               № 109 (Myronet)

     Oh, sex is something exquisite, isn’t it?
     No matter homo, hetero-, or both,
     Because of this birds, mammals, insects, moths,
     All copulate with pleasure and feel fit.

     The secrets are bit snotty, but, no matter,
     They fill some caverns bringing satisfaction,
     And all this wriggling, sticking up, inflexion,
     This repetition; hoping for perfection,
     Is nice, or else propose you something better!

     What shows that God is good, not evil Might,
     And death, with sex completed, is not bad,
     So that to be reborn I will be glad
     As bug, whatever, that’s what I think, guys.


               № 110 (Myronet)

     The Sun the one and only god can be,
     Because withoºut it we’ll die for months,
     Plus that we are investing bigger funds
     In solar batteries, yet don’t believe.

     We don’t believe because the Sun is reºal,
     And we delusions want, mystifications,
     To cry ah, oh, in silly exaltation,
     Anticipating dreadful ruinations,
     But not appraising things matºeriºal.

     I would have seen in every town pillars
     With shining artificial suns on them,
     Or peopºle wearing precious solar gems,
     But no, we are not silly, we are … sillier!


               № 111 (Myronetton)

     The female sex the mediocrest is, you know,
     Because she’s birth box, must preserve life, and this means
     She couldn’t allow big variations of the genes,
     Hence she is silly, average, dull, boring, oh!

     Extraordinºary exclusive, though, is the man,
     He genes must change, for to provide for some new trends,
     He may be non-perspective, crazy in his way,
     Yet must in something differ, has his oºwn say,
     Not just on reached once by forefathers place to stay.
     Hence he is contrary to her in everything,
     Else human race, instead to rise, will slowly sink!

     But more to this, the man is also moderate
     In everything, and this is, truly, wisdom
     He his desires can control, can cease them,
     Because in-th’ sex he sometimes can, or not, do it*!

     Rem.: I have explained this in several places long ago. The point is, that from early age, from his puberty, the man sees that sometimes he can, but sometimes this is not so easy, and in this way, forced by the sex, he becomes used to search for moderation in other things, while the woman is not subjected to such limitations, and because of this she is immoderate. And also (as explained earlier) she is mediocre at least because she takes care for the posterity, and it is silly in the beginning, very clever person will not be suitable there, so that everything is justified, the sexes must be exactly different, not equal, because such has made them the Nature or God (strike out the redundant).

---

          К Р А Й на книгата