Стихи
Проза
Разное
Песни
Форум
Отзывы
Конкурсы
Авторы
Литпортал

Mucchio Di Petrarchezzi In Bulgaro (или Куп Сонети В Стил Петрарка) — Last Quarter


­



MUCCHIO DI PETRARCHEZZI IN BULGARO

(ИЛИ КУП СОНЕТИ В СТИЛ ПЕТРАРКА) — Last Quarter


Христо Мирски, 2018

     [ На корицата трябва да има картинка: разделено на две части поле, като от ляво е снимка на Francesco Petrarca, под която пише "Всепризнат гений на ранното италианско Възраждане", а от дясно е снимката на Христо Мирски, под която пише "Непризнат гений на късното българско Израждане". ]





               На колегата Франческо Петрарка посвещавам

     С пожелание за щастлив живот на оня свят, легнал до вечно младата гръд на неговата Лаура, ухаеща на парфюм "Hot Paradise Nights", посмуквайки лекичко, като угаснала pipa, лявото ù (освен ако не предпочита тя да е от ляво, и тогава дясното) capezzolo.

     П.П. Че на оня свят може да се живее, ако той съществува (но пък никой не е доказал че не съществува), е повече от очевидно (защото иначе нямаше да го наричат свят), и, разбира се, че там човек също има право на щастие, както на този, така че аз и му го пожелавам на моя събрат по перо. За името на парфюма няма нужда да обяснявам какво значи, защото дотолкова всеки вече знае английски, освен дето мога да добавя нещо, което хората (не непременно никой) не знаят, а именно, че това име идвало някъде от санскрита, където имало дума paridaese (или нещо много близко, с техните букви), която аз (лично) обяснявам като "паралелни дискове", т.е. паралелен свят или вселена. А пък италианските думички са съответно: pipa — лула, pipe на английски, и capezzolo — зърно на гърда ("нипелче" според англичаните), т.е. някаква малка главичка (или оченце някъде в старо-гръцкия). Така че аз, както виждате още от тук, ви и просвещавам от време на време, не само забавлявам. А, и за това че тя е вечно млада — ами че човек след смъртта си не старее, което общо взето е справедливо, според мен, за да имат хората (демек душите) и някакво предимство.





СЪДЪРЖАНИЕ

     0. Встъпителни Бележки
     1. Първа Тетрадка (Body)
     2. Втора Тетрадка (Name)
     3. Трета Тетрадка (Soul)
     7. Appendix 1 (in English)
     8. Приложение 2 (на русском)
     9. Приложение 3 (на български)






     Skipped till here, this is the Last Quarter.


          — 26 —

     Така излиза, че последните са първи,
     и силните на слабите слугуват
     безропотно, без много да умуват,
     а и за тях се бият, леят свойте кърви.

     Но вземем ли сега и туй предвид,
     че са жените дет′ са издържливи,
     че те са тези с кости костеливи,
     оказват се мъжете чезнещ вид.

     Така че вий жени, любими мои, скъпи,
     вземете ни сега под вашата закрила
     и гледайте ни кат′ животни във дома!

     В противен случай скоро ще момент настъпи,
     когато ние, дистрофични и без сила,
     ще искаме сал да ... умреме в самота.

     П.П. Ах колко трогателно, нали? Но истината е, че жените навлизат навсякъде в обществения живот и че от мъже просто няма нужда, без майтап. Така че моят призив към жените е, ако не могат сами да съберат достатъчно средства за да си гледат някой мъж като домашно кученце, то да се комбинират две приятелки и да си обещаят, че няма да го използуват повече от веднъж в седмицата всяка, и току виж че тогава човека доживял до тяхната възраст. Във всеки случай си струва да се опита. При все че аз продължавам в този дух още известно време.


          — 27 —

     Уви, не виждам никакво спасение
     за мъжката, навярно ... четвъртина!
     Аз оттървах се, мен туй ме подмина,
     но другите са вси за съжаление.

     Очаква ни нас участта на ... мрави:
     работнички навред единствено жени,
     с процента десет-двайсет, ей тъй, настрани,
     мъже с жени — разплода да-н′ забравим.

     Защото днес за ′кво са ни мъже?
     не щем войници, майстори, творци —
     компютърни системи всичко вършат.

     С финес жените, като по въже,
     пристъпят, и дори с ум на скворци,
     бутоните натискат и прах бършат.


          — 28 —

     Дори да мисля аз със дни и цели нощи
     не виждам със какво мъжа е по-добър
     във нещо от жената — туй ми е кахър,
     и аз косите свои скубя, чеша, пощя.

     Ний имахме единствено предимство —
     таз′ част, която главно ни виси —,
     ала ... вибраторът ни принизи,
     което, казал бих, е цяло свимство.

     Мъже, ако ш′се раждате сега — недейте!
     Щот′ закъснели сте със повече от век,
     а кой дошъл е, то му′й време да си ходи.

     Молете се за по-добри жени, радейте,
     щот′ ще останат те, и ни един човек.
     Мъжът щастлив е само докато′й в зародиш!

     П.П. Хъм, хъм.


          — 29 —

     Но е така, да вземем мекотата,
     коят′ е по-добре от мушкане със рог;
     то вярно, че таквиз направил ни е Бог,
     но дръзките ги гонят през вратата.

     Таз′ softness е това, коет′ цени се днес,
     податливост като човешка плът,
     но ако мекотата ти′й в умът
     туй дава в отношенията бърз прогрес.

     А при жената секса′й на лицето,
     в усмивката, обноските, духът,
     навред със мекота тя "копулира".

     През нея сякаш вижда се детето,
     което е по-правилния път,
     и туй причината′й да триумфира.

     П.П. Значи, аз може да използувам странни думички, но не без някаква цел. Тук идеята е, че секса често се пренася в обикновения живот, и, примерно, немците имат фразата gesellschaftliche Kopulation като обществени връзки, отношения, това на което руснаците казват именно сношения (да речем: "я с ним не сношался", значи най-често, в разговор пред хора, че не съм говорил или се срещал с някого); в италианския пък наскоро срещнах думата оргазъм в преносен аспект като удоволствие от нещо. Така че реших да добавя още нещо пикантно.


          — 30 —

     Изобщо, с отстъпчивост стига се далеч,
     и тя ни води често до напредък,
     щот′ матер′алният ни свят е редък,
     и все се влиза някъде, тъй както с меч!

     В научен план uterus-а′й дуален
     на фалоса, и има същия ефект,
     коет′ не е един фриволен образ, лек,
     а е обоснован, и не банален.

     Така че свят със женски принцип водещ
     кат′ нашия би бил почти във всичко,
     сал дето щеше да′й от слабост обладан.

     Кой най е слаб, той щеш′ да ръководи,
     жените щяха да наричат "чичко",
     и силното там щеше да отива зян.

     П.П. Дуалност — или духалност, в простонародния език — е двойнственост, но в научен смисъл това е замяна на едно нещо с друго, при което обекта показва същите свойства, както, примерно, в математиката точките и правите са дуални, т.е. две точки дават една права, и две прави дават една точка; аналогично при полупроводниците се говори за движение не на електрони, а на дупките от тях. Също и за проникването с меч или с отстъпчивост, може да се философствува, и такъв свят би бил, действително, възможен, просто Дядо Господ (или Природата) е избрал варианта на силата, предполагайки, че човек най-добре знае своите цели, а не тези на другите, но и в обратното има резон, защото всичко е взаимно обвързано.


          — 31 —

     Или да вземем женската ний благост,
     с добро, смирено, без да конфронтираш,
     да побеждаваш можеш, ′ко разбираш
     с какво да се представиш като благ гост.

     Със благост се дресира даже звяр,
     какво остава за мъжа-глупак;
     на него стига му сал малко "ах"
     във секса, за да се почувства цар.

     Като напиняш ти се противят,
     а инак се балъци все намират,
     в палитрата ти туй полезен е похват.

     Със благост – първо хор′та се дивят,
     а после си държан′то тъй варират,
     че те приемат сякаш, че си техен брат.


          — 32 —

     А после идва женското съчувствиè,
     което не помага, но те трогва,
     то сякаш до душат′ти се домогва,
     като че ли за теб в света благ дух вилней!

     Мъжът не е по тоз′ чертеж скован,
     докат′ жената е в това фамозна;
     дори да е кат′ вещица тя грозна
     попадаш лесно в нейния капан.

     Съчувствие е туй, що всеки иска
     дори когат′ е сам безчувствен като пън;
     то е кат′ слънцето и въздуха за нас.

     Веднъж-дваж в ден лицето да "наплискаш"
     с съчувств′е освежава, инак ти′й байгън;
     щот′ сам го търся, то възпявам го в захлас.


          — 33 —

     Ала жената е и милосърдие,
     тя иска да помогне с ′квото може,
     кат′ че ли нещо ù сърцето гложе,
     ил′ блика кат′ кърма при пълногърдие.

     Туй, що понявга при мъжа извира,
     не е баш панацея за страдалци,
     не е като жената, с огледалце,
     във мъжката натура д′рефлектира!

     Това е щот′ е тя, дет′ става майка,
     и мисли си, че всеки ù′й дете,
     и му помага да се бори с този свят.

     ′Ми да, тя е, един вид, като зайка,
     що морковче с усмивка ш′ти даде —
     за нея туй религиозен е обряд.


          — 34 —

     Обаче ако нямаше тя топлинка,
     то всичко щеше да′й опропастено,
     а тъй мъжът я търси, убедено,
     щот′ туй движенье е, оттам живот, ′ми как?

     Тъй както молекулите се ускоряват
     от топлината, тъй и с чувствата е наши,
     те почват да сноват навред, като апаши,
     което отношенията подобрява.

     Е, случва се мъж чат-пат да прегрее —
     тогаз се пие бира изстудена,
     или ... намираш в яденето косъм!

     Тоз′ трик със косъма не се владее,
     но той възбужда в нея угризенья,
     тя мисли: "Въх, мъжлето ще зяносам!".


          — 35 —

     Жената също `умре да се грижи,
     да кърми някого с каквото мой,
     тъй че дори мъжът да е герой
     тя ще го кътка като гладен ... чижик.

     Това заботи са и самарянство,
     тя счита туй като основен дълг,
     докат′ мъжа е единак и вълк,
     ′ко дава, то е ′гат′ гуляй, в пиянство.

     Със грижите си тя живот спасява,
     "ресторва" го един вид, от начало,
     докат′ мъжа, той знай да го отнема.

     С таз′ дейност цял живот тя не престава —
     от куклите, до внука на цукало —,
     това е жизнената ù поема!


          — 36 —

     Но да-н′ пропуснем издържливостта ù
     на бедност, недоимък и несгоди;
     тя сякаш от живот в живот свой ходи,
     тъй както някой в свойте пет-шест стаи.

     Запазвайки живота свой и детски
     щафетата житейска тя предава
     (във името на божията слава),
     докат′ мъжете чупят се, кат′ клецки.

     Предвид на тази своя издържливост
     натрупва тя във себе си депà,
     коит′ да разгради и не сколасва.

     Дали това е божа предвидливост,
     ил′ престараване — je ne sais pas,
     но аз и в дебелани се прехласвам.

     П.П. Е, тези френски думи накрая значат "аз не знам", а пък pas те често си го слагат, такъв им е адета.


          — 37 —

     Но счита се, че най-голям′та добродетел
     е за жената ако е със хименеус
     йощ непокътнат, та възпял го би Орфеус,
     което ще рече да′й кат′ невинно дèте.

     Такваз възхвала на незнанье странна
     била би ′ко жената бе логична,
     но тя не е, таз′ теза се капична,
     тъй че за нея туй е като ... манна.

     Познаньето на неприлични хватки
     не мож′ да е божествена черта,
     особено ако жената′й идол.

     Но все пак Бог направил ги е сладки
     конфронтите в въпросните места,
     след кат′ ни е снабдил и със либидо.


          — 38 —

     Изобщо, девственото състоянье,
     на фона на последващ го контраст,
     е кат′ ... скрибуцане на контрабас —
     мъжа туй хвърлило би в отчаянье.

     Ала жената се държи с достойнство
     когат′ е девствена, а и когат′ не е —
     и в двата случая си казвате: "Бре, бре!" —,
     което е завидно женско двойнство.

     Това е, мисля си, въпрос на амплоа,
     жената е перфектна в двете роли —
     на девствена инфанта и на madre.

     И не мислете: слон аз правя от муха,
     щот′ туй е в нея, никой я не моли,
     това са нещо кат′ различни кадри!


          — 39 —

     Невинността′й въпрос на целомъдрие,
     на уважение към бъдния "сеяч",
     а и не е баш секса тема за зубрач,
     не трябва мозъчно тук многокъдрие.

     Е, може туй да′й в смисъл сал на чувства,
     секс for the sake of it не се брои,
     щот′ няма нужда тя да се кори
     ′ко знай да се усуква като ... джувка.

     Невинна′й булка, ′ко не е познала
     отдаване във чувствената сфера,
     а иначе е целна, че и мъдра.

     Щот′ ′ко му′й лошото ако′й кат′ хала,
     кога прилегнеш с нея на миндера,
     и се във правилна посока мърда.

     П.П. For the sake of it значи "като самоцел" и се използва често. А като казвам "целна" имам предвид не точно цялостна, ами руската дума целка, което значи девствено момиче, с още цяла ципа.


          — 40 —

     Но, Боже, любовта не е сал трескав секс,
     тя може да е някакво привличане,
     без връзка със секретъчно изтичане,
     и да не се нуждай от мекичък дюшекс.

     Привличане поради недостатъчност
     на важен елемент, на антипод,
     не баш от нашия, от по-друг род,
     със който да се свържеме като със мост!

     Оста тук може да′й съвсем различна:
     слаб – силен, умен – прост, велик – нищожен,
     ефирен – тежък, млад ил′ престарял.

     Таз′ връзка може нявга да′й комична,
     но всеки знай към ′кво′й предразположен —
     ′ми инак все едно не е живял!


          — 41 —

     Щот′ има още и любов към Бога,
     или къмто жената кат′ богиня,
     кат′ бляскав диамант сред людска ... тиня,
     и ти копнейш за нея със тревога.

     С тревога, щот′ не си кат′ равен с нея бог,
     и крият се във нея няколко натури,
     тя тебе в малкото си джобче ще те тури,
     и ще дочакаш там ти своя епилог.

     Жената кат′ богиня, туй е идеал
     преследван от мъжа през вековете,
     що смисъл дава на живота негов.

     Такваз жена да срещне всеки би мечтал,
     целувал на такава би нозете,
     и жертвал би за нея свойто его.


          — 42 —

     Жената кат′ богиня, ил′ ... обратно —
     бог тъй красив, като че ли е булка,
     а ти си кат′ прашинка, кат′ гранулка;
     жена и мъж в едно, невероятно!

     Щот′ туй е то богинята, о господа:
     мъж, щот′ е силен, мъдър, и велик,
     жена, щот′ е красива, с нежен лик,
     и ти копнейш като за глътчица вода.

     Ако не бе тоз′ фалос изобилен,
     и силата му кат′ на пехливан,
     мъж като бог щеш′ да′й понятие-табу.

     Щот′ рядко мъж ще е любвеобилен,
     и често′й от нахалство обладан,
     а и е грозен, ′ми комай кат′ ... марабу.

     П.П. Тук имам няколко забележки. Това че бога е красив и е, или може, би трябвало да е такъв, не си го измислям аз, това е стояло в главите на древните, защото самата дума "бог" на санскритски е deva (а има и име Васудева, което май е бащата на Кришна), и оттам идва латинската diva, която пък дава нашата дева, руската девка, и украинската дiвка. Освен това в немския има едно неписано правило, че щом нещо е красиво то е от женски род; официално не се казва че е така, защото то не винаги е точно, а немците обичат точността, но е така. И трето: тук аз твърдя че мъжа е грозен, а пък на други места отстоявам тезата, че мъжа е винаги хубав, на всяка възраст, но идеята, е че жената когато е красива, е много по-красива от мъжа, определено.


          — 43 —

     Тъй че богинята в жената аз почитам
     предвид на редкостта на туй явление;
     това е мойто честно откровение,
     ала далеч не всички за таквиз аз считам.

     ′Ма то е тъй — въпрос на конюнктура,
     а и светът ни′й малко тъпо устроен,
     тоз′ култ към силата за мене е влоен,
     живота ни нуждай се от ... фризура.

     От нещо дето да го разкраси,
     и туй е то жената-съблазнител,
     или пък майката, със натежала гръд.

     Така е, гледаш ли от вси страни,
     жената на живота е капител,
     хем кат′ богиня, хем при туй от кръв и плът.


          — 44 —

     Но господа, жената′й още и познанье,
     интуитивно схващане за наш′ят свят,
     инстинктите при нея никога не спят,
     тя кичи се с житейско самообладанье.

     Ако мъжът е цифров изчислител,
     особено насам от два-три века,
     жената′й аналоговата ... прека,
     и аз съм нейн възторжен възхвалител.

     Тя може да не е кат′ мъж логична,
     но логиката честичко греши,
     а тя е субективно-обективна!

     ′Ми да, в живота тя е по-практична,
     и във везната ù гласа тежи,
     тъй кат′ не е чак като мъж наивна.

     П.П. Аналоговите изчисления не са така точни, но са по-бързи, по-преки, един вид, това го споменах вече. Субективно-обективна е моя измишльотина, разбира се, с идеята, че въпреки че е върло субективна и пристрастна, тя е някак-си по-близо до божията обективност (всеки да си защитава своите интереси). После безпристрастната логика, в което до голяма степен се състои мъжката наивност, може да вреди на индивида, затова жената е тази, която командува пролиферацията (тоест размножението).


          — 45 —

     Познанието женско е сетивно —
     ха, ха, по-дълъг да е предпочита
     (при все че с по-къс пак мож′ да опита) —,
     обаче то за грешки′й превантивно!

     Сетивното′й в житейската основа,
     живота е уста и пипала,
     и кожа тук-таме за амбалаж,
     и органи за секс, ′га чуй му зòва.

     Логичността абстрактна е мечта,
     на живото не е тя забранена,
     ала когато пълен е корема.

     Затуй жената мисли, но не чак
     кат′ самоцел към знанье′й устремена,
     а го отбягва даже, като ... хрема.


          — 46 —

     Виж, друго е когато остарее,
     или когат′ е още инфантилна,
     тогава тя и в логиката′й силна,
     но не between, щот′ секса я владее.

     При нея всичкото′й обосновано,
     и щом кат′ остарее тя наваксва,
     излъсква миналото, слага ... вакса,
     понеже тя увяхва доста рано.

     Жената бързо се преор′ентира,
     и тъй като с живота е на "ти",
     то справя се с това съвсем добре

     Но всичкото на чувства се базира,
     не се тя с логиката инатù,
     така че на мъжа не е портрет.


          — 47 —

     Та ето стана вече трети женски лик:
     жена-мъдрец, по своему, на старини,
     не "квачка с пиленца" от двете ù страни,
     нит′ младо маце, дет′ си търси някой "бик".

     Таз′ троица, тез′ имиджи различни,
     що крият се в душа едничка женска,
     не са баш клюка някоя, махленска,
     а истина що прави ги епични.

     Те се въртят, редуват, и омайват
     мъжа, отделно, или симултантно,
     или го просто водят за носа.

     Затуй мъжете често не изтрайват
     и преподнасят им звезди галантно,
     да могат после да ги "оросят".


          — 48 —

     Жената хваля аз защот′ е адаптивна,
     докат′ мъжа е causa perduta,
     той ще се бий, ще удържи редута,
     ала подтикван от натура импулсивна.

     Мъжът, той е тактик, той ръководи,
     но при стратегия добре избрана,
     най-често от жената начертана,
     а сам сал със игри ще си угòди.

     Жената, както е непостоянна,
     го ръчка непрестанно, ден и нощ,
     и той роптай, обаче изпълнява.

     Тъй от историята доста ранна
     под чехъл тоз′ е, дето има мощ,
     за да не се света миг застоява!

     П.П. Това за стратегията и тактиката, респективно кой какъв е в семейството, аз съм го разисквал навярно преди 20 години, но то а така, и такъв подход е полезно да се прилага, защото има началници и началници, както биха казали някои. Като мога да дам и още етимологични обяснения, а именно, че тактика е този, който кара нещо да ... тиктака, да работи като часовник (което е добър образ), докато стратега е този, който ... стрива противника (което вече не е чак толкова добър образ, но така се използува, понеже е имало такива военачалници в Древна Гърция).


          — 49 —

     Така че всяко зло излиза за добро,
     защото те са зло — хо-хо, ха-ха, хи-хи!
     Мъжете са шарани и лапни-мухи,
     и на жените гледа Бог с добро око.

     Те хем са съвършени, хем не са,
     посредствени са ала са прекрасни,
     залъгвайки мъжете с разни басни
     напред, по малко, тикат те света.

     С суетност ни спасяват от стагнация,
     със слабост открояват сил′та мъжка,
     с посредственост ни свързват със децата.

     Ако мъжа прилага "мельорация"
     цъфтят от хубост те като ... афъски,
     а и оттърват ни от самотата.

     П.П. Сега, за "мелиорацията" не искам много да се разпростирам, но това е западното а и древно виждане, че мъжа "наторява" (futuo на латински) жената и затова тя ражда след известно време, а пък копулирането на английски, както не може да не знаете, е дума, която започва с "f" и свършва с двойно "k", или още е ficken на немски, което е сродно с фугата и нафукването при нас (е, излезе, че се разпрострях, ама мъничко).


          — 50 —

     Ех, уморих се от възхвала на жената,
     но тя заслужена е, честна дума;
     виж, вярно, изхабих ... молив със гума,
     но на живота позапълних празнотата.

     ′Ма на мъжа му дай да пълни кухини
     и туй го хвърля в трепет и вълнение;
     живота кат′ белтъчно напълнение
     е теза мамеща с бездънни висини.

     А и подготвям се за оня свят,
     където мацка пак ще да си търся,
     за да се слеем с нея сред пейзажа.

     Или пък туй ми е последен ... чат
     със себе си, затуй да се разкърша
     с приятни мисли гледам, да ви кажа.


          — 51 —

     Това бе всичкото за женската душа,
     ил′ както я наричат soul or spirit
     що пряко нищо при мъжа не вири,
     ала живота му превръща във роман.

     Душата на жената е магия,
     мъжът на нея рядко устоява,
     с живота той, по-скоро се прощава,
     но търси я, дори в сиромашия.

     Във нея няма нищо непристойно,
     тя е свенлива, пламенна, увлича,
     и нужен за мъжа е коректив.

     Разнищих я надлъж и шир, обстойно,
     показах що мъжа при нея тича,
     и как живота му краси тя сив.

     П.П. Ами това е, свърших и третата тетрадка, пък нямам повече стотинки за друга, така че ще взема да приключа, щото и малко изкукуригах от толкова Петраркеци. Чао, освен ако не решите да хвърлите поглед и на Приложенията.




Appendix 1

(in English)


June, 2017, Chris Myrski




          LIFE, LOVE, WISDOM
          (to Fr. Petrarca)


     When happens so that one for first time comes to life
     He enters it with cries and laughs, ′cause such′s the youth.
     Then he again with laughs and cries meets his first love
     In the pursuit to reach and not to lose the happ′ness.
     It might be in the end to some will shine the wisdom,
     But with it or without we′ll never miss the death.

     Now, it is good to know that only after death
     We can appreciate and praise or not some life.
     In which case it′s not bad if one dies in his youth,
     For in this way he′ll have from th′others all their love.
     And since we never can be suºre ′bout the happ′ness,
     Untimely such demise can be a choice of wisdom.

     Because, you noºw ponder, what′s the greatest wisdom,
     And don′t you tell me that it′s not to live to death.
     But few are happy coming to the end of life,
     Contrasting what they are with what were in the youth,
     And with old bodies they can′t comfort find in-th′ love,
     And this is often all that leads us to the happ′ness.

     It would have been great thing, they could have come to-th′ happ′ness
     With what they are and have, yet this is right a wisdom,
     As well so to behave for to live after death
     In-th′ memory of others who are still in th′life.
     This question everyone is bound to solve in-th′ youth,
     And to treat all the nature with compassion, love.

     And noºw let′s define this precious thing, the love:
     It suºrely-′s not sex, but way to reach the happ′ness,
     Yet pushing not the self — and this is why it′s wisdom —,
     But th′other being, ev′n defying th′oºwn death.
     This contradiction with the egoistic life
     Gives higher worthy purpose in old age and youth.

     But mark that hoºwever silly is the youth,
     This is the peºriod of stronger feelings, love,
     And that the risks and dangers, justify the happ′ness,
     Which can be only imitated through the wisdom,
     And everything is caught in cycºles, like the death
     Prerequisite is, not consequence just, of-th′ life.

     Hence this is why I sang this song in-th′ end of life,
     To give all peopºle — when I can′t do harm — my love,
     And squeezing ouºt to the latest drop my wisdom.

     June, 2017

     P.S. I dedicated this poetry to Petrarca because this is where I saw that such things are at all possible, for the rhyme here goes after 6 or more lines. More precisely, here the lines end in this way, ABCDEF, and then FA and B at most, he doesn′t even bother to rotate the rhymes cyclically, how I (as mathematician) have done; but for that peculiarity here rhyme whole words, not just syllables, what has its advantages, it sounds refreshing. And I have beaten maestro Petrarca, as you can well see. So that after my efforts you can freely call this kind of writing of sextets Petrarca-Myrski′s stile, right? Then do it, please. And, ah, I have begun for some time to use this sign "º" to mark additional syllable, or splitting of a diphthong in two.





Приложение 2

(на русском)


июнь, 2018, Христо Мирский




          ТРИППЛЬ-СОНЕТ

     Я славлю молодую бабу, девку,
     за чётко выявленное отличье
     от нас, и что уже фигурой кличет
     она нас, выпрямляя наше "древко".

     За ′ё округленные и трёхмерны
     и будоражащие кровь нам формы,
     такие что, превыполняя нормы,
     приходу рады мы часов вечерних.

     Ведь девка это дивное созданье,
     что Бог под нос заботливо нам сунул,
     чтоб′ не считали мы что Он-то мизантроп.

     Прочтя в мозгу Адама эт′ желанье
     он мигом на все плюсы секса клюнул,
     и наставлять сношаться начал нас как поп.

          — — —

     Я прославляю в женщине родную мать,
     что нас на свет мучаясь воспроизвела,
     и была к детям чутка, дòбра, и милà,
     хоть жизнь ′ё мяла часто, да и будет мять.

     Мать эт′ страдалица и героиня,
     чрево своё в конвейер превратив,
     и хоть не помер секса зуд, он жив,
     та своему потомству всё-ж′ рабыня.

     Мать эт′ родной очаг, уют, заботы,
     "котёл" где жизнь готовится как суп,
     она сильна, поскольку знает что слаба.

     О матери сказать плохое — что ты,
     да разве кто-то может быть так туп?
     Мужчины по сравненью с ней — плохой "табак".

          — — —

     Я восхваляю в женщине старушку,
     что жизнь познавши свой век доживает,
     вся сморщенная, да не увядая —
     а то куда же, нос висит, ведь, клюшкой!

     Зато умна она почти что как Сократ,
     жизнь чувствует как бы своей утробой,
     советов у неё для все впрямь вдоволь,
     и смекалистее та мужиков в сто крат.

     Готова всем помочь, без эгоизма,
     не лопает со злости на других глядя,
     и не суетна больше, задом не вертит.

     Мир, ведь, другой сквозь старческую призму,
     живётся, всё-ж′, спокойнее, не торопясь,
     и ни к чему ей больше мужиков удить.





Приложение 3

(на български)


юни, 2018, Христо Мирски




          ЖЕНСКА СЕДМИЦА

          — 1 —

     Живота в понеделник почва отначало:
     във ранна утрин първото ... сношение,
     понеже стриктна′й тя в туй отношение,
     че инак ще ръждяса мъжкото ù "рало".

     На работа, в известен смисъл, шефа
     и той го прави, ала не така,
     щот′ той не я докосва и с ръка,
     но пробвай да не му направиш кефа.

     ′Ма в крайна сметка що да-н′ се сношава
     с когот′ си иска, с чувства или без,
     понеже, иначе, какво′й живота твой?

     Тук важното′й дали си заслужава,
     щот′ всеки търси някъде "петмез",
     тя взема го от него, а от нея — той.

          — 2 —

     Кат′ дойде вторник всичко се повтаря,
     в студена зима и във утрин знойна,
     мъжът дои се като крава дойна —
     коет′ добре е, то го разтоваря.

     С началника в служебен тон е всичко,
     но "вътъка" все същия остава —
     ти даваш нещо, той на теб ти дава —,
     ′ми инак си създание самичко.

     Но и децата правят същото със нас,
     каквото могат гледат да докопат,
     ний чакаме пък помощ някога от тях.

     Изгаряме в живота всички като фас,
     и ′ко си "дръпне" някой, то без ропот
     да даваме сме длъжни, щот′ не е туй грях.

          — 3 —

     За трети път е всичкото във сряда,
     когат′ сме кат′ в средата на романа,
     тогаз жена да е необладана
     не бива, в сряда в секса се не сяда!

     Тогаз е редно и да се потретва,
     щот′ инак вечно нещо ни не стига,
     така че на мъжа докат′ се вдига
     жената своите крака "запретва".

     Във сряда цели се мъжа в средата,
     направо, нито в ляво, нито в дясно,
     така е кефа сигурен, сюблимен.

     Щот′ секса′й на живота благодата,
     по тоз′ въпрос не спорят, всичко′й ясно,
     той е за всички общ, макар интимен.

          — 4 —

     В четвъртък седмицата веч′ преваля,
     съпрузите са отегчени малко,
     което и не е чак толкоз жалко,
     щот′ всеки се на чуждичко наваля.

     Понеже всяко ново "куплунгуване"
     живота неизменно разнообразява,
     това не значи, че човекът се прощава
     със старата любов, не е сбогуване.

     ′Ми то със секса е като с храната
     и няма ли разнообразие
     човек се чувства просто отегчен.

     Не знам за рая, ала на земята,
     с един сал мъж е безобразие,
     ако не знайте, чуйте го от мен.

          — 5 —

     И ето че най-после идва петък.
     В зори бръз секс, за да не окъснеем,
     във службата като жарава тлеем,
     и бързо в къщи, д′утолим съклета.

     Е може първо някое локалче
     да посетиме — грижа за тумбака
     (и на мъжленцето ми за "кривака" —
     кат′ кръкне вре се в мене кат′ сукалче).

     Ала без секс в венерината вечер
     е пълно безобразье, пропуск непростим,
     и аз на враговете си не го желая.

     ′Ми иначе за ′кво живейм, човече?
     Останалото то е сякаш въздух, дим,
     не знам как вий, но аз без туй не ще изтрая.

          — 6 —

     Виж, съботата е изцяло ден за секс,
     от сутрин ранна, и така до късна нощ,
     не може ли мъж триж е очевидно лош,
     защото то това′й вроден във нас рефлекс.

     Щот′ иначе каква ти сатурналия,
     тогаз излиза, че тоз′ ден е пълна скръб,
     мъж, койт′ не спазва туй, е нèмощен ил′ тъп,
     ил′ на лице′й серьозна аномалия.

     Ала при изработен график може
     да има постижения прилични,
     което ни спасява и от стрес.

     Тъй щастието ни ще се умнòжи,
     ще станем също и по-атлетични,
     и с плюсови емоции в превес.

          — 7 —

     Докато, виж, в неделята — почивка,
     освен, ей тъй, веднъж-дваж за отмора
     (да-н′ вземе да се сраства чак отвора),
     понеже секса е — нали? — разтривка.

     Без разни садо-мазо изпълнения —
     ′ми сигурно не сте съвсем фригидни,
     което вече думи са обидни
     (или поне с таквиз съм впечатления).

     И през нощта спокоен и невинен сън,
     с енергия за да се заредите
     за работа, и със ищах житейски.

     Едва когат′ будилника ви каже "дзън"
     със муден секс ще се възнаградите;
     те туй е седмица с живот по бейски!

     06.2018

     П.П. Сега, аз дните на седмицата, и на различни езици, съм ги обяснявал някъде, но тук ще дам само най-непонятното което е засегнато. Петъка на италиански е venerdi, което съвсем очевидно означава венериния ден (dies), и в латинските езици са запазени названията на всеки ден като някоя планета (от известните по-рано, включая и луната, която единствено е останала в немския и английския като Montag или Monday). После съботата ни е добре известния по целия свят еврейски sabbath, само че надали някой ще ви каже, че той е свързан със ... саботажа (на работата)! Така че като ден за почивка (и молитви) съботата е като нашата неделя, обаче за Запада това е малко, за тези хора това е ден за ... сатурналии, разбира се, което идва от планетата Сатурн, само че също трудно ще намерите човек, който да ви обясни, защо тази планета трябва да е свързана с половата разюзданост — което е така, защото като синоним на тази дума се дава вакханалията, която идва от Вакх, който бил главния сатир (и, предполагам, жените като го видели, и като му го видели, и само цъкали с език и викали, "въх, въх"!). Така че вече се появиха няколко световно известни думи, които няма как да не са свързани, т.е. сатирите, турските ... сатъри, и планетата Сатурн, която сигурно е била оприличавана на сатър (двуостър, само дето дръжката я няма — ама пък затова мъжа я има). Така че аз съм верен на идеята да просвещавам хората, понеже тези етимологични подробности, които аз разкривам, са били някога представени в главите на всеки, но после са изчезнали.





          К Р А Й








Количество отзывов: 0
Количество сообщений: 0
Количество просмотров: 8
© 16.09.2022г. Христо Мирский
Свидетельство о публикации: izba-2022-3388583

Метки: poetry, funny, sexy, philosophically, originally, in Bulgarian,
Рубрика произведения: Поэзия -> Лирика любовная











1