Стихи
Проза
Разное
Песни
Форум
Отзывы
Конкурсы
Авторы
Литпортал

101 ЕГАТИ (хумористични акростишни лимрици) – Съкратено!18+





101   Е_Г_А_Т_И_ — Съкратено!

(хумористични акростишни лимрици)


Христо МИРСКИ, 2020


     [ Резюме: Това е поетична сбирка от 101 нонсенс-миниатюри, които представляват акростишни лимрици с вертикален текст при всичките ЕГАТИ. Съдейки по това “послание” е нормално тук да се очакват някои по-груби изрази, било то за живота, било за секса, било за нещо друго, но това не ги прави вулгарни, а само цинични. Наред с това, обаче, изказаните в тях мисли са (ако се абстрахираме от някои литературни хиперболи) в общи линии верни, така че това не е книга за обикновения видиотен от рекламите и медиите читател, тя изисква известен интелект и финес, да не говорим за чувство за хумор. ]


     [ Идея за илюстрация на корицата: Ами, не съм убеден, че имам такава. Книжката е малка и хумористична, така че може би просто едно смешно написано “егати”, но с различни букви, примерно: руско главно е-оборотное (Э) после гръцки малки гама, алфа, и тета, и накрая малко латинско “i”. Което не изключва и някой друг кудош, например: младо маце облечено с една от тези фланелки с изрязан гръб, само че сложена наопаки, т.е. с изреза отпред, така че гърдите ù да остават открити, и вече на самата тениска отдолу да е написан горе-указания текст. Или нещо друго. ]




СЪДЪРЖАНИЕ
     Предисловие
     Епопея ЕГАТИ
     Послесловие





ПРЕДИСЛОВИЕ

     Откровено казано тази книжка няма нужда от Предисловие, а още повече от Послесловие, но аз реших да я снабдя с такива, хем да си поприказвам малко (защото то на мен това са ми разговорите, монолози, само със себе си, като с гарантирано интелигентен събеседник, ха-ха), хем да има някакви глави, защото съвсем без части не върви (като публикувам на Запад хората ми правят забележки за това), а пък тук просто няма такива, няма теми, няма други заглавия, освен това за тази неповторима епопея ЕГАТИ. Така че аз ще поразтягам малко локуми и преди и след епопеята, но те няма да са скучни.
     Та най-напред за типа и темата на книгата. Ами това са хумористични нонсенси, миниатюри, дори от конкретен лимриков тип, но понеже това на мен ми е малко — аз лимрици съм написал май към две хиляди, само руската ми “Чем не география” има 1830, а преди това имам 100-тина на български, после имам още не малко, някои и на английски, така че сигурно съм стигнал двете хилядарки —, то аз реших да си усложня задачата, като избрах те всички да са акростихове, и то всичките със забележителното послание “егати”, което, определено, не беше лесна задача, но аз все пак успях да се справя с нея с много зор и за цели ... 20-тина дена! Но е така, някъде в май, мисля че към началото му, завърших една друга книга, и да съм започнал, примерно, към 15 май, малко преди 70-тата ми годишнина, и на 3 юни вече всичко беше готово.
     Защо толкова бързо е ясно (поне за мен) в общи линии, от една страна за да не зарежа това досадно начинание (опитайте се да напишете поне 5 такива и ще видите че съм прав), от друга страна за да не забравя какво съм написал и да взема грубо да се повтарям (което на моите години е простително да се случи, още повече без план), и от трета страна защото, нали знаете, желязото се кове докато е горещо, човек пори напред докато е на гребена на вълната, а пък аз тази година съм на път да напиша 4-5 книги, не всичките поезия, и не само под този псевдоним, но все пак, така че явно съм на гребена. После вижте, господа, най-лошото нещо на върха е, че човек няма накъде повече да се качва, нали? От там нататък всяко движение може да бъде само на надолу, а кой обича да се движи надолу, така че единствения изход за мен е да бързам и още да сменям темите, езиците, каквото мога, та да разширя малко този връх до едно плато, което аз и правя откакто се пенсионирах и имам вече стабилен доход от ... 1/3 минимална заплата месечно (което за мен е направо разкошотия, да ви кажа, на фона на досегашната ми демократична мизерия). Моля се на бога, дето го няма, да продължа така още едно 5 години, а после в останалите (до определените от мен поне 85 години) да си чета вече за кеф на някой чужд език (като засега мога да правя това на 4 чужди, но с речник и кратка граматика, мисля, че и още 2-3 дузини, или поне 10-тина езика, няма да са някаква особена трудност за мен). Така че ще карам още някоя друга година на педали, защото той, живота, е едно постоянно надбягване, и когато някой се остави на медиите да го приспиват, то той вече, все едно, че не е между живите, мисля аз).
     Така, друг момент е, че в тази книга няма план (какъв план за егати-поезия), аз пиша за живота, за оная работа (доколкото все още си я спомням, де, ха-ха), за тъпата ни демокрация (ако щете само по тази причина, че позволява човек с 2.5 висши образования да стои 25 години безработен, и накрая да получава такава смешна — смейте се де — пенсия като моята; но не е само това, има го и този момент, че сме всепризнат аутсайдер в Европейския Съюз, че за едно 30-тина години намаляхме с 30-тина процента, 2 млн. за кръгло, и прочее), и за нашата безспорна варварщина (която може и да ни е чара, но все пак е варварщина). Така че това са темите, всякакви, плюещи и не особено, такива за които вертикалното послание да е в общи линии вярно. И, естествено, при тази тема, езика ми е бая хлабаво закачен, и ги приказвам едни такива, дето не са за пред хора, но пък кой казва тази дума пред хора, а, само някой вулгарен тип когато му накипи. Но това се нуждае от доуточнение, понеже аз никога не съм бил вулгарен, а само циничен, а цинизма е философско течение, Сулю и Пулю не могат да бъдат циници, те не са дорасли за това. Така че книгата не е за малки деца (от предучилищна възраст), но при днешната акселерация май че долна граница няма, при все че аз я считам за над 16 години.
     А, защо се хванах с тази дума? Ами аз я опитах случайно (по метода на пробите и грешките, който се използува масово и от самия Дядо Боже) преди 1-2 години, написах 5-6 парчета, и видях, че е подходяща дори да се обяви конкурс само от ЕГАТИ-лимрици (евентуално ЕГАСИ, може би и с “Б”), понеже никоя буква не се повтаря, няма ши... искам да кажа кофти букви като “ш, щ, ю, я”, да не говорим за “ъ, ь”, има подходящо “а”, и “и” на нужните места (понеже при лимриците е така, там някъде от ІІІ-я ред трябва да се каже нещо, което да дойде неочаквано или да противоречи на вече казаното, а пък последния ред е рекапитулиращ), и всичко изглеждаше за мен бижу. После съвсем наскоро на един сайт дадох още 2-3 примера, за да накарам читателите да ме имитират ако искат и ако могат (но те не щат, или не могат), и накрая реших да се захвана сам с поредното епохално (е, не чак като “Географията”, тя ми отне 5 години) произведение.
     Да ама ... . Ами като почнах да бълвам куплети и скоро усетих, че нещата не са чак толкова розови, колкото ги мислех (и затова се разбързах да свърша книгата, като вече не чак толкова желана), защото стигнах до границите на нашия език, ние просто нямаме толкова много думи, и то с втора ударена сричка, особено на буквата “е”, с която започвам (но и на “г” и “а”); можех да използувам и ударение на първата сричка, но това надали щеше да ми помогне кой-знае колко много, така че първите ми думи, най-вече на първия ред, започнаха малко и да се повтарят, но това е предела, аз направих каквото можах.
     А, и понеже няма план за книгата, и аз скачам от тема на тема, то тези лимрици са все пак отделни, това не е епопея в смисъл на свързани неща, а просто на куп куплети обединени с нещо общо. Това ще рече, че темите зависят от, примерно: атмосферните условия, статичното електричество, поредното ми ядене (блюдо на мен не ми звучи особено културно, понеже на руски ублюдок е подонок, което е негодник, човек който се предполага че облизва чуждите блюда), биотоковете в моя организъм, температурата в жилището ми, темпото на метаболизъм в тялото ми, наченките на сексуална активност, скоростта на вятъра бучащ отвън, а сигурно и някои други фактори. Изобщо, в един творчески процес всичко е самобитно и неповторимо, и всеки опит за систематизиране след появилите се артефакти може повече да обърка нещата а не да ги оправи, така че аз нищо не съм преподреждал. Ако ви харесват, четете (на мен лично ми харесват, поне на места). Единственото ми опасение е, че някъде може да не бъда правилно разбран, и затова аз обикновено давам някои допълнителни обяснения след редица от моите стихове, но тук реших, че не трябва да има нито едно такова, за да не се отвличам в писане на обяснения и коментари; това ще рече, че ако някъде не сте ме разбрали то просто прочетете стиха още веднъж, или питайте някого за съвет, но неща писани само заради римата при мен няма, в моите стихове винаги има първо смисъл, второ рима, и трето ... липса на някакъв смисъл в общоприетия смисъл на думата (понеже то това и значи нонсенс). Предвид на акростишния вид не правя отстъпление за ІІІ и ІV ред, което аз обикновено винаги правя при лимриците, но тук реших да мина без това.
     Ами, май стига, а? Или пак се увлякох? Е, както и да е, с това отпред вече свърших, но ще има нещо и отзад, за симетрия.

     05 - 06, 2020 (пандемната година), София, България





ЕПОПЕЯ Е_Г_А_Т_И_

               * * *
     Е_й хора, туй ми’й новата идея,
     Г_олям е кеф, затуй ще я възпея.
     А_ми че да, това е акростих
     Т_акъв един, егати, казал бих,
     И_ плюс туй лимрична е епопея.

               * * *
     Е_, нека почнем с моя изкласил,
     ’Г_а случи се, “магарешки бодил”,
     А_ после ще редувам теми разни,
     Т_ъй пъстри, шарени, разнообразни
     И_ смешни, че и сам да съм си мил.

               * * *
     Е_дин ли път без нужда ми е ставал,
     Г_невливо своята глава подавал,
     А_ла без подходяща женска цел
     Т_ърпението има си предел,
     И_ често с пръст в устата съм оставал.

               * * *
     Е_стет не считам, че съм аз голям,
     Г_реховно’й туй, но и трева на ям.
     А_слъ, та лоното на всяка девка
     Т_ъй мижаво’й, с красивото издевка!
     И_ що ги хвалят тез’ жени не знам.

               * * *
     Е_стествено е члена друго нещо —
     Г_олям, твърд, прав, знай да чегърта вещо.
     А_нтичен култ базира се на него,
     Т_акова нещо с вагината ’де го?
     И_ тез’ неща ги хората усещат.

               * * *
     Е_днъжка рекох си: почакай, пич,
     Г_олям ли ти е, ил’ не ти е хич?
     А_ко си чешиш с него ти ... носа,
     Т_о що овации са — твои са;
     И_ли’й под лакът, и тогаз е кич!

               * * *
     Е_нигмата на нашия живот
     Г_ласи, че няма в него смисъл, вот!
     А_ туй по същество ни позволява
     Т_аван от грешки милион, тъдява.
     И_зделия сме ние сал в завод!

               * * *
     Е_вентуално може да се каже:
     Г_олям праз, ’ко живота ни не важи!
     А_ми че ’ко го няма ’кво печелим?
     Т_ъй барем с някой дума ще обелим,
     И_’ш кретаме, докле съвсем ни смаже!

               * * *
     Е_, ама то не е чак толкоз зле,
     Г_радиме нещо с двете си ръце —
     А_ко не го разтури някой друг,
     Т_а за градеж да го брои, напук —,
     И_ тъй за всеки се намира цел.

               * * *
     Е_дно не мога сал да разбера:
     Г_олям ми’й кефа да се из_ера [-кат-?];
     А_ла нали разнасям с туй воня?
     Т_ам не ухай, да кажем, на коняк.
     И_ все пак правя си го със мерак!

     И т.н. ...


               * * *
     Е_й хора, толкоз, стигнах веч’ стотарката,
     Г_айлето свърши, чеша си “шишарката”.
     А_мбицията своя аз постигнах,
     Т_оку седемдесет като достигнах.
     И_ нийде не работих с баданарката!

     [точно 101 ЕГАТИ лимрици]





ПОСЛЕСЛОВИЕ

     Е, който е дочел до тук ще изчете и още 1-2 странички. Както казах още отпред това съвсем не е задължителна част от книгата, но пък и не я загрозява. Тук ще спомена какви други варианти би могло да има, развития на тази или подобни идеи, някои бъдещи планове и други по-дребни моменти.
     Та що се касае до тези ЕГАТИ лимрици, аз, естествено, бих могъл да използвам и ударение на първата сричка, а и някои по-сложни ударения през срички, но това е цяла книга, аз, като човек на точните науки (математик) бих искал да има поне еднакъв стил, щом няма план на стиховете, и затова карах само по този начин. Но би могло да има и такива неща, като по-долното:

               * * *
     Е_й такива съчинявам бъзикни
     Г_онейки тъй поетични висини,
     А_ла също време-запълнение,
     Т_рудности, обект за дръзновение,
     И_ щастливи изживявам старини.

     Така че, господа, ами опитвайте се и вие нещо да напишете, особено ако сте на години, това поддържа мозъка, а нервните клетки не се възстановяват (защото ако се възстановяваха то ние щяхме, ами, да забравяме по-бързо, защото тяхното предназначение не е като клетки, а в техните връзки, в синапсите), и единственото нещо, което може да се направи в този случай е те да ни служат просто по-дълго, и те ще го правят, ако ние пускаме по-често по тях импулси, елементарно, нали? Обаче и за това е виновно консумативното ни общество, което ни кара да не можем сами, дето се вика, и задниците си да обършем (защото, я си представете, че в близко бъдеще, примерно след половин век, се появят специални бърсални машини, както си му е реда, с някакъв изкуствен интелект, с чип, с памет и програми, които даже да разпознават дупетата, може би и да ви поздравяват, да ви пеят песнички, и тъй нататък, в днешно време няма нищо чудно и това скоро да стане, и тогава хората до такава степен ще свикнат с тях, че ако стане някаква авария, примерно спре тока, то те няма да могат да си избършат сами задниците и ще седят в тоалетните, така както сега се стои в асансьорите когато тока спре, всичко това ми се вижда съвсем възможно, хората са толкова глупави понякога, че никое животно не може да ги надмине). Така че опитвайте, то си е за вас, аз мога да съветвам, но нямам власт да накарам хората да правят това, което трябва, най-вече защото не мога, а и не желая, да ги лъжа.
     Мислех освен това да изкарам още една стотарка с ЕГАСИ петостишия, с друг вид рими, но се отказах, ала мога да ви споделя идеята си, а пък който иска да опитва. Защото, вижте, куплети от 4 реда се пишат, но обикновено един куплет не стига, а петия ред оформя нещата, слага ги в папка, тъй да се каже. Та тогава има няколко варианта според римите на края на редовете, като лимриците са AABBA, може да има вариант ABABA, който бих нарекъл “презредки”, може да има още ABBBA, което наричам “петопръстки” (от пета и пръсти), което може също да се окаже добро, но другите варианти, като AABBB или AAABB (или пък ABBAA) не ми се виждат добри; и естествено остават и “петолъчките”, както аз ги наричам, при които имаме AAAAA, но това е бая трудно (аз самият съм написал може би само 3-4 такива неща).
     И още нещо, което аз правя от няколко години, и смятам да продължавам и за напред, и то е, че аз спрях да публикувам на безплатните си сайтове (основно в Русията, но не само, имам няколко такива и на Запад) пълни варианти на книгите си, а само съкратени до 10 или максимум 20 процента, а пълните текстове само на платените (за читателите) сайтове. Това не само че е съвсем коректно, но освен това то засяга само неща от последните няколко години, а първия ми четвърт век публицистика я има безплатна на много места и на 3 езика изцяло, а някои неща и на четвърти, така че никой няма да пострада от това. Обаче когато публикувам нещо на платени сайтове (публикацията от страна на автора, естествено, е безплатна, аз само в нашата варварска страна съм срещал сайт, където да ти искат ти да плащаш за да публикуваш), то хората ще ми пазят (а и рекламират доколкото могат, със “купете това или онова”) произведенията, те няма да се загубят като книгите от александрийската библиотека на времето си, а за мен това е важното, понеже е съвсем ясно, че аз просто съм изпреварил времето си, масите са основно моронски и точно от този вид, за който още древните латинци са казали “Не хвърляйте перли на прасетата”.
     Така че аз вече показвам на “прасенцата” си по 1-2 перлички, само за мостра, и това им стига (защото те искат основно да видят какво е това — точно както хлебарките-чинийджийки, тъй като на италиански хлебарка е piattola, а пък чиния е piatto /piattello), и при това положение никой няма да пострада, те хората влизат за 1-2 минутки (колкото да си почешат пръста по екрана на джаджата им), и излизат, на тях цели книги не им трябват. Е, така или иначе, предупредени сте, и специално от тази книга на безплатните сайтове ще има Предисловие изцяло, от ЕГАТИ епопеята първите 10 парчета (евентуално с ... и последното), и Послесловието също изцяло.
     Накратко и за бъдещите ми планове, по-скоро за това, което вече го имам, но още не е публикувано. Ами като поезия след “Shitty but frankly” и “Mucchio di Petrarchezzi in bulgaro” следват: една сборна поезия от 2015 до 2020 под заглавие “Последно люпило” (аналогично и на руски като “Мирскизы” и на английски като “Variations On ‘Ho-ho-ho’ Theme”), която бая набъбна и ще излезе в 3-4 части, после “101 Миронета”, тази “101 ЕГАТИ”, и може би още 1 (максимум 2) тематични поетични сбирки до към 2021 година, като след това вече смятам цялата ми поезия да излиза в малки годишни книжки като “Myrski’s Mix of Poetry for 2021” (и т.н., нещо подобно) на всички езици и без друга наредба освен хронологичната, освен ако не се случи нещо екстра-ординарно, което да предизвика появата на друга тематична сбирка. А в отношение на прозата ми, планирам да пиша вече само на английски, и по възможност да не пиша, да се заема с някои лингвистични теми, ще видим.

     Е, това е вече края, егати книгата, а?





          К Р А Й на книгата








Количество отзывов: 0
Количество сообщений: 0
Количество просмотров: 7
© 01.04.2021г. Христо Мирский
Свидетельство о публикации: izba-2021-3056962

Метки: poetry, funny, sexy, cynically, about life, originally, in Bulgarian,
Рубрика произведения: Поэзия -> Поэмы и циклы стихов


















1