„LA BOHEME“


„LA BOHEME“

Целуна ми ръка, погледна ме в очите
и каза: „Аз съм твоята съдба!“
Не зная откъде си го измисли –
с бохемската си, нагла красота!
Какво разбирах от Париж тогава?
Момиче с плитка върху русата глава.
Не с трюфели, закусвах със попара.
Мечтаех – да се махна от дома.
И се натичах. И се напътувах.
Но жаждата за път е болест зла.
И все си недопил. Все ти се струва,
че искаш още капчица вода.
***
О, чудеса – Париж е вашто име!
Сред влаковете, на перона „Гар дьо Ест“,
се чух да шепна думите: „Води ме!
От тук нататък има само – Днес!“
Денят е – Сена! Със разпусната коса.
Мостовете – блестящи диадеми.
Водата сплитахме – вълна подир вълна,
докато мракът дойде да я вземе.
Нощта е, чак до сутринта – „Шанз Елизе“!
В хамак, изплетен от лъчи и звуци,
люлеят клоните със влюбени ръце,
смехът й под дъждовните капчуци.
***
А сградите – със вход, като икона.
В галериите – тихо, като в храм.
Матис! Моне! Да стигнем до амвона,
покорно чакахме със часове за там.
И станали по-равни от вода –
Бог ни отваряше врата подир врата.
***
От "вернисажа" на Монмартр, сред платна,
опънати направо под небето,
най-хубавата си картина ми избра,
пропита с дъх на есен и кафета.
И как да хвърлиш камък, как да кажеш:
„Париж е друг. И по-красив е бил!“
Обикнеш ли го – гените си даже,
сърцето си, очите – си сменил.
Немитите му улички – си му простил.
И на Пигал – разюздания стил.
На Айфел, също – незаслужения трон.
Дори да те качат, като Вийон,
на ешафода и оттам ще изкрещиш:
„Дайте ми още глътка от Париж!“





Рейтинг работы: 0
Количество рецензий: 0
Количество сообщений: 0
Количество просмотров: 20
© 13.01.2019 Маргарита Мартинова
Свидетельство о публикации: izba-2019-2464669

Метки: Париж, любовь, красота,
Рубрика произведения: Поэзия -> Матерные стихи











1