Стихи
Проза
Разное
Песни
Форум
Отзывы
Конкурсы
Авторы
Литпортал

Пъстра Каламбуриада — първа част — до към 15% !





П Ъ С Т Р А

КАЛ АМ БУРИ АДА


( Хумористични стихове,

нонсенси и каламбури )


ЧАСТ ПЪРВА — към 15 % !


Христо МИРСКИ,   София,   2002 ...




     [ Доколкото това е оформено като книга то на корицата, евентуално, снимка на тарикатски усмихнат и "изтупан" с костюм мъж, от чието горно джобче на сакото се подава един ... презерватив. ]





На Иванчо Йотата посвещавам




     [ Забележка: Тъй като на този сайт не е възможно да се изпълнява сложно форматиране на текста аз използувам за забележки отдолу на страницата ↑*, и самите забележки давам непосредствено след стиха или параграфа в [] скобки. Освен това някои стихове, които иначе са дадени в таблици, тук може да изглеждат туширани и с шрифт с еднаква ширина на буквите. ]





СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ

В тази част:

      Почти сериозно
      Пародии на песни
      Политикарски
      Леко секси
      Гадорийки

В следващата част:

      Епитафи
      Memento Mori
      Нонсенси
      Лимрици
      Други каламбури
      Акростихове
      Послеслов

      Приложение I (стихове на руски) — тук отсъстват, те са в "Русская поэтическая тетрадь"
      Приложение II (стихове на английски) — пак отсъстват, те са в "Английская поэтическая тетрадь"
      Приложение III (multilingua) — пак отсъства, тя е в края на "Комунизмът като религия"
      Приложение ІV (направи си сам) — също отсъства, но то е кудош, няколко празни листа.





ПОЧТИ СЕРИОЗНО

Съдържание на този раздел

     Балада за жената като такава
     Цървули
     Алгоритъм
     Доцент
     Ода за хурката на баба
     Дивото зове
     Моите придобивки
     Все по-често срещам знаци




Балада за жената като такава

     Жена — това е нещо твърде женско;
     жената, може би, е негативен мъж?
     Жената, казал бих, е нещо тъй английско —
     звучи приятно, лесно и ... неясно.

     Жената можеш да сравниш със всичко:
     тя нежна е кат′ палав слънчев лъч,
     ала извърнеш ли се малко настрани,
     изчезва той, съвсем като жена.

     Красива и примамлива, ала бодлива като роза;
     като нощта потайна, пълна със загадки;
     тя грее като слънцето, ала изгаря като него;
     като дете е непосредствена, и ... глупава като дете.

     Омайва, казват, като руйно вино,
     а сутринта главата те боли.
     Тя като въздуха е жизнено необходима —
     изгаряш с нея, както в кислород!

     Но някой учени глави твърдят,
     че ако дишаш в много кислород,
     еуфория настъпвала тогава —
     такова нещо, средно, между лудост и любов.

     Като луната тя сияе — със отразена светлина;
     като Вселената е вечна и безкрайна.
     И като майката-земя е плодородна:
     какво засееш, туй пониква — зависи от сеяча.

     Като тревата тя е гъвкава и нежна,
     ала, настъпиш ли я, се прекършва и увяхва.
     Хъм, зависи — казват, че след по-обилен дъжд
     отново се възправяла, окъпана и девствена отново!

     Тя като праскова е сочна, апетитна;
     и като майка любеща — добра;
     като пчеличка — неуморна, работлива;
     ... като змия коварна, уви, да!

     Жената е като парите: ако ги нямаш — търсиш,
     ако пък имаш много — хич не ги цениш;
     тя като гравитацията е необяснима,
     ала на нея се крепи светът!

     Жената можеш да сравниш със всичко.
     Със всичко, само не с мъжа!
     Мъжът е логика, рационалност, разум;
     жената — страсти, ентропиен генератор!

     О, спрете, философи и софисти!
     О спрете, прагматици, и идеалисти,
     или пък реалисти. Спрете вий, мъже!
     Послушайте жени: сегашни, бъдещи и бивши:

     Жената несравнима е с мъжа.
     Прекрасно, значи тя е несравнима!
     Жената трябва да е винаги жена.
     И, може би, в това е красотата на жената,
     защото красотата също е жена,
        или обратното,
            или дори едно и също.

     01.1977


Цървули

     Вчера купих си цървули,
     щото вятър взе да брули,
     а и дъжд студен забръска —
     като че ли е зимъска.

     Не че много са на мода,
     ала не пропускат вòда,
     а приличния чепик
     стана вече твърде шик.

     Във туй мръсно кално време
     на цървула не му дреме
     и е истинска находка
     при таз′ синоптична сводка.

     Днес във локвите си джапам
     и около мене зяпам
     как народа навред щъка
     и разглежда ми патъка.

     Някой пита притеснено:
     нè ли ми е тъй студено
     да се скитам аз по друма
     на крака с таз′ твърда гума?

     Друг ме пита колко чùни
     и къде е магазина,
     щото който си разбира
     бърза да се екипира.

     Трети само ми се чуди —
     тъй де, от какви подбуди
     се разхождам по цървули —
     цъка с език и се пули.

     Но на мене не ми пука
     какво мисли комшулука,
     че не ми е според джоба,
     нито хляба, нито боба.

     Наближава люта зима,
     всеки харчи колко има —
     зимнината да скалъпи,
     дорде пролетта напъпи.

     Аз, понеже имам малко,
     колкот′ и да ми е жалко,
     щом е подивял пазара,
     по цървули ще я карам.

     1996


Алгоритъм

     Сутрин ставам и се питам:
     що живея тази vita
        във мизерия затънал —
        що бях сял, що съм пожънал,
           та не стига вече за храна?

     Ежедневният ми ритъм
     буреносно ме връхлита
        и, изгубил веч′ надежда,
        ми поднася неизбежно
           шок след шок за цялата страна!

     По пазара като скитам
     почнах вече да залитам,
        че от глад ми премалява,
        но, щом друго не остава,
           карам пак на хляб и на вода.

     Гладория страховита
     целия народ помита;
        всичко вече сме опасли
        и седим на празни ясли,
           и не идва ум във таз′ глава.

     Всяка нощ сънувам пита,
     или баница завита,
        но това не ме засища
        (и не храни цяла къща) —
           тихо куркат моите черва.

     Седна ли да ям омитам
     даже трици и ракита,
        и проклинам таз′ промяна,
        и се чудя как тъй стана,
           че сме аутсайдери в света?

     Пак ни граби малка свита —
     олигархия мастита —
        и от ляво и от дясно,
        а народа е натясно
           и не знай защо и докога?

     Веч′ на нищо не разчитам
     и ще стана май комита,
        та ще развъртя бухалка
        по тез′ дето ни будалкат
           та едвам крепим се на крака.

     Умни хора аз почитам,
     пък и книжчици прочитам
        да намеря в тях утеха,
        но съвсем не виждам л`ека
           подходящ за наш′та тегоб`а

     Тъй че търся алгоритъм,
     как да ям аз до насита,
        да работя, да се смея,
        и у нас да си живея,
           ала май е само блян това?

     02.1997



      и т.н. ...




ПАРОДИИ↑º НА ПЕСНИ


     [ º Може би не е лишено от смисъл да изясним етимологията на думата "пародия". Ами, тя е от латински произход и се свързва с позната фраза causa perduta, която ние превеждаме като безнадеждно положение. Само че то е такова, защото е излязло от тъй наречения заден проход! С други думи това си е едно звукоподражание, което се оказва, че имало корени чак в санскрита, където тази дума се произнасяла като "прьд", т.е. с едно мекичко "р" (а не както при нас с това грубо "ъ" пред него). Така, де, малко етимологична култура не вреди. ]


Съдържание на този раздел

     Обичам те със слива
     Стàни жено
     На бюрократа
     Ричи-чичи
     Гергано моме
     Парлива глътка
     Джамайка
     Мама ми купи днес




Обичам те със слива↑*
(либрето за естр. песен, стил ню-слип-реге)

     [ * Пародия на една естрадна песен от 80-те години — "Две праскови посях и две череши". ]

          Текст                              Указания
     Познавам те отдавна,               Той, говори
     много отдавна.
     Знам, че си красива                малка пауза
     но никога не съм те виждал         голяма пауза
     истински щастлива.
     Красива съм, да знам това,         Тя, игриво, палаво
     че много съм красива.
     Красива си, красива, ах,           Той, припява басово
     красива си, красива.
     Но днес почувствах радостта,       Тя, пак така
     че вече съм щастлива.
     Щастлива си, щастлив съм аз,       Той, пак така
     щастливи сме, щастливи.            Пеят заедно
     Сърцето бие лудо,                  Тя 
     от радост то прелива
     И в моето се влива, ах,            Той
     и в моето се влива.
     Защото слива си посях,             Тя
     посях в саксия слива!
     Обичам те безумно аз,              Той
     обичам те със слива!
                                        Соло импровизации
                                        в стил ню-слип-реге
     Не ще пожаля младостта,            Той, басово, натъртено
     и всичко дето имам ...
     Ти имаш всичко — младостта,        Тя, весело, игриво
     аз имам мойта слива
     Но отреди ми ти честта,            Той, пак така
     таз′ слива да поливам.
     Поливай мили! Радостта             Тя, също
     е да си имаш слива.
     За мене тя е любовта,              Той
     щом с нея си щастлива.
     Щастлива съм, щастлив си ти,       Тя
     щастливи сме щастливи.             Заедно
     Обичам те безумно аз,              Той, повтаря се два пъти
     обичам те със слива!
     Обичай ме, любими, ти,             Тя, може и повече пъти
     обичай мойта слива!
     1985 ?
	



Стàни жено
(по песента "Кацнал бръмбар на трънка")

Стàни жено до-      | тури сол, меру-     | След туй жено ра-   | във тава на дъ-     
           бричка,  |               дия,  |              ботна  |              нòто  
па сготви ми су-    | че без тях е по-    | дорде още си        | просни го опъ-   
            пùчка:  |               мия,  |             потна,  |             нàто,  
малко лучец на-     | бàхар, също да-     | с твойта нежна ръ-  | па нарежи до-     
           стържи,  |              фина,  |               чица  |            мата —  
па го леко за-      | дошли чак от чуж-   | замеси ми пи-       | ситно, не за са-   
            пържи;  |              бина;  |            чùца↑**: |             лата;  
сложи меки до-      | бъркай, гребвай и   | в малко хладка во-  | сиренце му на-  
            матки,  |           пробвай,  |               дица  |           трòши —
чушки люти и        | кусай, сърбай и     | разтрий бучка ма-   | с ′кво сме жено по-
           сладки,  |            зобвай,  |               ица,  |              лоши
още два-три кар-    | оцет ливни лъ-      | подир вземи та-     | от хората в чуж- 
             тофа   |             жичка,  |             вичка,  |             бина,
и вода цяла         | още лимон с ко-     | или малка нощ-      | дет′ ги гледам на 
             кофа;  |             ричка;  |             вичка;  |             кино;
сипи ориз ше-       | накрай стори за-    | брашно сипи две     | добави и ме-
            пùчка,  |           стройка:  |             чашки,  |            сенце —
кат, на всяка чор-  | яйца вземи ти       | но пресей го — без  | шунчица от пра-  
            бичка,  |             двойка  |          грашки —,  |           сенце —,
морков един на-     | и във чиста па-     | сложи щипка сол-    | гъбки клъцни на 
           стържи   |              ничка  |               чица  |              ситно
хайде, действай по- | рàзбий ги със ви-   | и мазнина лъ-       | да е по-апе- 
            бърже;  |             личка;  |              жица;  |             титно;
масло бучка мъ-     | млекце сложи, во-   | добави и ма-        | ръсни пипер, чуб- 
            ничка,  |               дица  |               ята,  |             ричка,
чесън цяла гла-     | и цялата па-        | заедно със во-      | после жено доб- 
            вичка,  |               ница  |              дата,  |             ричка,
не забравяй ме-     | добави във кот-     | стискай, бъркай и   | метни я в фур- 
            сото —  |               лето  |             мачкай  |              нàта,
да съм мъж във лег- | да нахраниш мъж-    | и тестото из-       | да похапнем здра- 
            лото;   |               лето  |            бачкай;  |              вàта.
	

     [ ** Умалително от пица. ]

     05.1997




      и т.н. ...




ПОЛИТИКАРСКИ

Съдържание на този раздел

     Благодарим ти партиьо
     Политик
     Добре е да се разбере
     Наш′те демократи
     Размисли пред писоара
     Демо пре-
     Кой Ви вази?
     Демократични питифурки




Благодарим ти партиьо

     Благодарим ти Партийо любима,
     за нашето развито общество:
        за туй, че хляб поне все още има,
        и още дишаме — не знам какво!

     Благодарим ти Партийо обична,
     закрилница на нашия народ,
        от всеки, що се бореше неспирно
        за чест човешка, да не бъде роб!

     Благодарим ти Партийо, надеждна
     опора на социализма зрял,
        на сталинизма, култа и регреса,
        подкрепяни от старец изкуфял!

     Благодарим ти Партийо, че смело
     ни водеше по твоя верен път —
        обезвери народа ни умело,
        човешкото в човека стана кът!

     Благодарим ти Партийо велика,
     защитница на светъл идеал:
        да правим всичко само за човека,
        дори да ни е лъгал той и крал!

     Благодарим ти Партийо, задето
     със страст и революционен плам
        облизваше на "баето" ... дупето
        и сладко мляскаше — без свян и срам!

     Благодарим ти Партийо, отново,
     за верността към пътя ти избран,
        за острия завой, ала на слово,
        а не със поглед по-дълбоко взрян!

     11.1989


Политик

(На разпуснатото през 1994 г.
Народно Събрание посвещавам)

     Политик е, дума дава
     да работи за народа,
     и работи, не престава
     (но ... за своята изгода).

      За народа си милее
     кога става, кога ляга,
     и парата не пилее
     (щото в джоба си я слага).

     Справедлив е, порицава
     смело всички чужди грешки
     (ала свойте отминава,
     при това — безспорно тежки).

     Политик е, той решава
     що е право, що е криво
     (прав е — кой повече дава,
     а народа тегли здраво)
.
     И е честен, дума няма
     (но си търси келепира,
     тъй че за пара голяма
     смело ни манипулира).

      Работлив е, за страната
     в пот превива той гърбина
     (явно чужда — тариката
     през туй време е в чужбина).

     Политик е, демократ е,
     често глас народен слуша
     (само дето тъй чепат е,
     че ти идва чак до гуша).

     А е мъдър, всичко знае,
     винаги е компетентен
     (но на практика, накрая,
     се оказва ... импотентен).

     Той народа представлява
     от високата трибуна
     (и добре го забавлява —
     кат′ се прави на маймуна).

      Политик е виден мъж е,
     гордо стъпа по земята
     (ала за парата лъже,
     и се на въже премята)!

     11.1994



Добре е да се разбере↑*

     Добре е да се разбере
     Европата да стигнем
     ще трябва първо наш′та ре-
        путация да вдигнем.

     Все чудиме се накъде,
     когато победихме
     и лесно диктатура с де-
        мокрация сменихме.

     Но не вървиме към добро:
     разврата процъфтява,
     престъпност шири се и про-
        фанация настава.

     Обгражда ни от вси страни
     поредната измама —
     сменихме старата мани-
        пулация с реклама.

     Преследваме пари, успех,
     богатства, кариера,
     затуй навред се шири спе-
        кулация без мера.

     И всеки мозък надарен
     към Запада изтича,
     че преходът ни като мен-
        струация протича.

     Търпиме все беди, неволи,
     че нашата върхушка
     във всяко нещо търси поли-
        тизация хайдушка.

     Така че нека изберем:
     ще гоним ли Европа,
     или те нас за лоша ре-
        путация — със сопа!      (2)

     1996

     [ * Публикувано орязано само до 4 куплета на 15 стр. на в-к "Луд Труд" от 05-11.12.2000. ]




      и т.н. ...




ЛЕКО СЕКСИ

Съдържание на този раздел

     Ако щеш
     На моята фея
     Кой не знае?
     Ха кажи ми дèте сладко
     Що стоиш, моме?
     Плаващо ложе
     Необмислено желание
     Последица от акта
     Новата пералня
     Manna- търк-sonnet
     "Крак", с мерак
     Житейско правило
     Сладка мръвчице
     Сигурен тест
     Кама-Сутра
     Явор и Калина
     Рецепта със ... "цици"
     Детско питане
     Разни дреболии




Ако щеш↑*

     [ * Това беше посветено на една бивша булка, преди още поета да стане философ, но явно и тогава е имал някои неченки — ако се има предвид древно-гръцкото схващане, че когато човек (т.е. мъж) се ожени, той има два варианта, или да му се падне добра "гинека" и да бъде щастлив, или пък, в противен случай, да стане философ. ]

     Ако щеш купувай
     кошници цветя,
     мирувай, кротувай —
     все се сърди тя!

        Ако щеш вози я
        само в Мерцедес,
        със злато покрий я,
        слушай я кат′ пес;

           сребърна лисица,
           шапка от писец
           ако щеш купи ù —
           пак ще си глупец!

              Лувър, Ниагара
              тя да посети,
              пак ще ти се кара,
              пак ще те кори!

                 Истина едничка
                 нека всеки чуй:
                 за такваз женичка
                 само по-здрав ... [хеликоптер].

     01.1984




На моята фея

     Моя нежна фея,
        все за теб копнея,
           щом при теб съм — грея,
        жално-милно блея,
     моя дулцинея.

     С твоята магия
        ни ям, нито пия,
           даже в залисия
         (няма що да крия),
     тенджерите мия.

     Ненагледна моя,
        аз ценя покоя,
           но приемам боя
        от ръката твоя,
     щото знам ти соя.

     Все за теб мечтая,
        затова накрая
           аз не ще изтрая
        и ще ти призная:
     с теб съм като в рая.

     Честно, нè се дуя:
        в къщи щом нахлуя,
           òбувки събуя
        и гласа ти чуя,
     в миг ми става ... [хубаво].

     08.03.1984




Кой не знае?
     Кой не знае, че екстаза
     е във областта на таза,
     и оттам той без билет
     разлетява се навред?

     Кой не знае, че човека,
     още чак от памтивека,
     кат′ ръждясал автомат
     прави секс на този свят?

     Кой не знай, че секса вечен,
     даже във момент напечен,
     днеска както и преди,
     ни поддържа във беди?

     Кой не знай, че всяко ложе
     иска секс и че не може
     посреднощно бдение
     без туй развлечение?

     Кой не знай, че упражнява,
     ако туй му се отдава,
     шефа с подчинения
      всякакви сношения?

     Кой не знае, че жената,
     своя или непозната,
     вечно чака някой мъж —
     като суха нива дъжд?

     Кой не знае, че децата
     не поникват сред тревата,
     а са резултат на секс,
     който е за тях претекст?

     Кой не знай, че мъж е този,
     който в най-различни пози
     за жената е факир,
     като някой бог-сатир?

     Кой не знай, че всяко време
     сеят свойто свидно семе
     милион мъже в света;
     а туй прави сто ведра!

     Кой не знае, че умуват
     секс какъв да практикуват
     всеки трети полов акт —
     да, това е точен факт!

     Кой не знае, че наслада,
     повече от шоколада,
     крие секса въжделен,
     та го търсим всеки ден?

     Кой не знае, че разврата
     вечно дреме във кревата —
     или няма той хабер,
     или пък е лицемер!

     09.1996




      и т.н. ...




ГАДОРИЙКИ

Съдържание на този раздел

     Балада за обществения клозет
     Във сортира
     Споделете екстаза
     Неочаквано затруднение
      Лезбо-гледна точка
     Седнал дядо
     Разни народи, разни идеали
     Разни дреболийки




Балада за обществения клозет
(от един млад поет)↑*

     [ * Реконструирано и преработено по памет в 2001 год., когато поета вече "малко" поостаря. ]

     О, место велико! О, место потайно!
     Тежко и горко му, кому е незнайно!
     Тук се спира всеки: и богат и беден;
     мъжага всесилен, и старец приведен.

     Някой бързо влезе — да се анхидрира.
     Вътре мръсно, смрадно, но кой ти отбира?
     Дюкян разкопчее, пусне надалеко
     струята си топла, па му стане леко!

     Дребнички дечица заголват дупенца,
     (или си го вадят, ако са момченца);
     даже и жената със въ′душевленйе
     припка, колчем зърне таквоз′ помещенйе.

     А който нехае там нос да покаже,
     бързичко мирясва — кат′ се "поомаже".
     Туй место е свято — всеки тъй хортува;
     влиза, вестник вади↑**, и гащи събува.

     [ ** За сведение, тогава тоалетната хартия още не се използуваше така широко. ]

     Мож′ да е вулгарно да го посещаваш,
     но щом се налага — ще да ме прощаваш!
     Щот′ ако човека спре метаболизма,
     àко се затапи — прави му се клизма!

     А е и полезно, че житейски смисъл
     някой на стената е за теб написал,
     тъй че тоз′ вмирисан общий туалет
     става за мнозина ... университет!

     О, бъди велико, ти, место потайно!
     Вечна слава тебе, средище всезнайно!
     Тук се спира всеки — румен или бледен;
     служащ и министър, богаташ и беден.

     1978 ?




Във сортира↑***

     [ *** Нещо като лингвистично проучване на думата. ]

     Аз отивам във сортира
     нещо важно да сортирам;
     чувствам, че е баш момента
     да направя ′ксперимента.

     Грабвам мензура голяма,
     разграфена без измама,
     да отмервам смески разни
     дор′ мехура си изпразня.

     Вземам също от килера
     и кантара — за да меря;
     да загребвам резултата
     хващам още и лопата.

     Не забравям два балона —
     аромати в тях да вгоня —,
     и със таз′ екипировка
     аз започвам сортировка.

     Течност точа два галона,
     (излях малко в панталона,
     че съм много развълнуван —
     туй е резултат нечуван!).

     Въздух нещо днеска няма
     (то не е беда голяма),
     но пък твърдото ми тяло
     (малко меко, ала цяло)

     стигна пет кила и двеста,
     и докато го преместя,
     на кантара да го сложа,
     щях току да се изложа.

     Тъй че днеска съм доволен —
     вижда се, живот охолен —,
     и на всекиго желая
     да ме бие в урожая.

     04.1997




      и т.н. ...



          КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ








Количество отзывов: 0
Количество сообщений: 0
Количество просмотров: 363
© 17.12.2014г. Христо Мирский
Свидетельство о публикации: izba-2014-1208691

Метки: хумористични стихове, лека поезия, пародии, нонсенси, каламбури, епитафи, лимрици, акростихове, на български,
Рубрика произведения: Поэзия -> Стихи на иностранных языках











1